Северът сякаш искаше да покори света в тази зимна нощ. Бурните му напъни се усещаха във всяко едно кътче и виещия грозно вятър разтреперваше пламъците на свещниците, а сенките по стените се нагъваха също като вълни в морето при буря. Небето отрано остана забулено в мътна пелена и сега ни една звезда не можеше да се види на него. От време на време падаха искрящи кристалчета, които силния вятър разнасяше в скрежни вихри навред. Натрупалия сняг се бе превърнал в ледена кора и хрущеше под стъпките на залитащите върху него безумци, решили да излязат в такова време.
Северът беше покорил тази студена и самотна нощ. Отнел ѝ бе и топлината, и светлината, оставил само студ и зимен вой да огласят равнината.
Ханът, малко преди котешкия час обичайно се опразваше. Онези, които излизаха от топлата му прегръдка и за миг се спираха на прореза между мрака, които се очертаваше от тежката дъбова врата, и светлината идваща при отварянето ѝ, бързо се оглеждаха накъде да поемат, в един-два удара на сърцето п ...