А навън вали,.. вали, тихо и кротко...

            Събрахме се наборите е '' бомбоубежището'',.. така вече прекръстих скривалището срещу Ковида,.. хем е по-актуално, хем звучи  научно....

Нарязах парче домашна сланина с праз, подправки и червен лют пипер, мотаеше се из хладилника от доста време, подарък от далечен братовчед на жена ми от село,...подредих в чинийки цели кисели краставички, саламурени зелени домати и чушки, два стръка праз,... пред всеки стол стъклена чашка за ракия и вилица,... и зачаках...

Изтръсквайки чадърите си, подкрепено с нещо за майката на дъжда, насядахме около масата...

- Ей, адаш, тука студено бе - измърмори малкия Петър

- Как бе,... хъшовете в Браила да не са били на централно парно, бе...лягали са на теракотните плочки върху парче велпапе, а с друго велпапе се завивали отгоре,.. та ти сега студено било - с укор го

смъмри  Еркеча - То между краката на жените е най-топло, ама...

Последва одобрително кимане и кикотене...

- Лоша работа...- констатира Ванчо Драката

- Много жертви дадохме - допълни и Гочо Умното - Срашна работа тоя Ковид 19..

Настъпи мълчание минута и кусур...Огледахме се боязливо....

- Я де го бай Кольо,..да не би,.. да му се обадим ли - боязливо попита Горския

- Няма смисъл,... аз минах покрай тях,.. щял да гледа повторението на '' Ергенът и кикиморите му ''

нали има и жени, та заплеса няма да дойде -  разнодушно съобщи  Даньо

- Ами наш Марчо,..и той ли гледа Цикаридари или Черешките по тортите - през смях запита Драката

- Е, не бе - засмя се доволно малкия Петър - Нали се хвалеше миналата седмица, че ходил в Занзибар и си купил нов бумеранг,...завчера решил да изхвърли стария,.. а докторът му казал 

'' Много твърда глава имаш, бе..'', и сега лежи с обинтована глава в къщи,.. и Мичето, жена му де, го хранила само със супичка....

Настъпи оживление,.. чашките се раздвижиха, .. краставичките захрупаха...

Взех една стара дръжка от тесла и зачуках по празна тенекия от сирене за внимание...

- Абе, прокрадва се идея за мобилизация,.. да направим ние нещо като патрули нощем из квартала, нали се очаква нападение и мобилизация от 18 до 60 години, по подобие на братска държава,...та да се запишем и ние в тези патрули - с патос заявих - Настъпил е момента отново да питаме '' КОЙ - КОГО ''

- Добре, ама то стана трета година и един патрон с ловната пушка не съм гръмнал.. ама с Калашника е по-друго - смотолеви Митьо Горския - Ама щом трябва,...ще гласуваме ли

Настъпи мълчание...

- Добре бе, ще се запишем,.. а какво ще правим...

- Как какво, .. все някоя закъсала  по-млада госпожа може да иска помощ,.. отзоваваме се,..

Настъпи суматоха,.. всеки говори , ръкомаха и никой никого на слуша..

Бумкането по тенекията въдвори ред..

- Ааа не, аз се отказвам,... жена ми е на 45 години, къде да търся по-млада,.. ами ако научи.,.. през задника ми ще излезе,... не, не..отказвам се категорично - уплашено каза и се заозърта Гочо Умното

- Абе то и аз съм на път да се откажа,. моята е кльощава,.. ама ме е страх от нея... Как да й обясня, че  с миротворна цел сме се отзовали - присъедини се и Митьо Горския...

Погледнах и другите,... Свели виновно глава

- Има ли някакви въпроси другари,.. пардон господа - не отстъпях аз

Плахо вдигната ръка..

- Много ми харесаха киселите краставички,.. Хрупкави едни такива...

Исках да те питам  за рецептата,.. как ги правиш,.. Ще ми дадеш  ли рецептата...- смънка бай Даньо

Ударите по тенекията не повлиаха толкова, колкото въпросът на бай Даньо,.. очите на всички бяха вперени в мен..

- Добре бе, ще ви я дам,..ама нали имахме друга задача за обсъждане..

- Мдаа,  дебело да подчертая ... Само в българията, умните ги смятат за луди,...'' Предатели винаги е имало и ще има , казал Юлий Цезар и посочил с палеца си надолу..'' - четеше от някаква книжка Даскала

Защо ли отново всички се спогледахме и умълчахме...

- Абе  оставете ги бе, както е казал поетът '' И едните и другите са маскари...''- заключи начаса Гочо Умното и тупна с юмрук по масата.

Чашки , чинийки зазвънтяха предупредително...

- Ех, леко бе ,ще счупиш нещо.. - креснах му аз -  И после не мога се оправда пред моята,...У вас чукай колкото искаш по масата, ама Ленчето не дава, нали...

Укротихме емоциите си с глътка ракия...

- И, какво сега,.. да обобщим... Резолюцията не се приема...

И чукнах по тенекията от сирене...

          Пийвахме, хрупахме трушия,.. и си мислехме,..кога ли ще спре този дъжд, че имахме за сеене арпаджик.....