Рязкото спиране на каретата ги изтръгна от обятията на Морфей.
По навик Агрипа младши скочи, но ниският таван го свали на седалката.
Филип само се подсмихна на младежкия ентусиазъм и с обиграно движение отвори вратата.
Слънцето още не беше изгряло, а монасите се приготвяха за сутрешната служба.
Парацелз с бърза крачка се насочи към тях.
- Събудете абата, искам да говоря с него! Въпросът не търпи отлагане!
- Отдавна е буден, защото имаме височайши гост.
Игумените бяха пословично мързеливи и подобно ранно ставане беше голямо изключение. Само един единствен посетител можеше да е основателна причина.
С тези мисли наум спътниците влязоха в манастира, издирвайки стаята на абата.
Не след дълго я намериха и чуха оживен разговор през полуотворената врата.
- Ваше Светейшество, имаме достатъчно еретици за целта! - обясняваше един писклив гласец.
Филип и младежът се спогледаха, а вторият смутено промълви: ...