Втора глава,
част първа
"Измити в невярност"
Утрото настъпи. Първите лъчи на слънцето се показаха през дърветата, огрявайки целият град.
Днешният ден бе специален. Градът щеше да пирува. Това бе така нареченият „Ден на блажените”, но не защото бяха такива. Всъщност, на този ден се разбираше чия душа е неопорочена от фалша. Както всеки път, празникът се отбелязваше в двореца „Нерсий”, принадлежащ на най-богатата, уважавана древна фамилия Икрим Стреин. Смятало се, че на този ден Ирминт’мей слиза в града за да търси чистата душа, преобразена като красива млада девойка, облечена в бели одежди…
Историята бе недоразказана. Въпреки суеверията, които разказваха съгражданите на Ериен за Покровителката, никой не знаеше нищо за нея. Всичко казано от тях се считаше за полуистина и полулъжа. Нямаше никакво доказателство за съществуването на Ирминт’мей. Всеки един дълбоко в себе си не вярваше в нея, и нито един от тях не я считаше за богиня. Външната лъжлива показност беше още едно доказателство за ...