Аз бях свидетел на последното му убийство. Както и на предишните четири. Не бе случайност. Някой трябваше да го види. Някой невидим като него. И също толкова педантичен. Защото убийствата, които беше извършил не бяха само тези пет, на които аз бях свидетел. Имало е и преди тях. Личеше си по подготовката му.
А той се подготвяше дълго и търпеливо. Набелязваше жертвата и научаваше всичко за нея, за да изработи идеално своите планове.
А жертвите бяха едни и същи, но с различни имена - средно високи (около 162 см), слаби (около 45 кг), чернокоси и зеленооки. Аз бях идеалната жертва. И точно на това разчитах.
Дълго го наблюдавах, както той наблюдаваше своите жертви. Трудно ми беше да потискам порива да помогна на клетите момичета, но още не бях готова. Трябваше да ме забележи, когато аз реша. Толкова лесно привлякох вниманието му с моята небрежна наивност.
В този момент съм завързана за леглото в схлупената къщурка на брега, скрита от избуелите храсти пред нея. Не се страхувам, защото знам к ...