14 февр. 2009 г., 14:46

Пей, Слънце 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
976 0 1
1 мин за четене

 

 

 

Слънце, Слънце, Слънце… Нощ!


Луна, Луна, Луна… Ден!


Едни лъчи ме галят нежно. Казват ми: „Иди, гони Щастието… Любовта!”


Пей, Слънце, нека целия свят чуе песента ти! Звънкият ти глас достига до мен… Прегръщам те… и слушам мелодичната ти песен.


Грей, Слънце… Нека погледите ни се слеят! Искам да видя света от високо. Издигаш ме нагоре и… виждам! Всичко е красиво, обагрено в жълто и оранжево!


Нима света е сив!? Той е такъв, какъвто пожелаем да бъде. Недоволни от собственото си нещастие… причинено от самите нас… Защо? Защото малцина са тези, който виждат малките радости на живота!


Обичай, Слънце! И аз с теб ще обичам… както никога до сега! Грей, и моля те, недей да угасваш.


Усмихваме се… а усмивките ни в една се сливат! И обичаме без граници…

 

 

 

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??