Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм една най-обикновена пейка в градския парк като много други тук. Такива като мен има в целия град, а и в целия свят, предполагам. Толкова отдавна вече стоя тук, че дори не си спомням кога ме поставиха, някъде към средата на миналия век, може би. Толкова народ е седял и лежал на мен оттогава, на толкова неща съм се нагледала и наслушала. Стоейки на едно място, чрез хората, събирам информация от най-различно естество и характер. Като енциклопедия съм. Ех, ако можех да говоря! Но аз всъщност мога, само че не всеки е в състояние да ме чуе. Трябва моите и неговите вибрации да трептят на едно и също ниво, така да се каже.
Сигурно скоро ще ме демонтират оттук. Дъските ми са доста поочукани, а краката ми - ръждясали и разкривени. Цялата съм покрита с надписи - имена на хора, сентенции от ученическия фолклор, сърца, прободени със стрели, неприлични рисунки и думи. На моето място сигурно ще сложат някоя нова пейка със здрави, прясно боядисани дъски и л ...