4 февр. 2023 г., 07:48

Пепелянката 

  Проза » Рассказы
463 0 1
23 мин за четене
1.
След раждането на малките си, беше много изнемощяла и едва се придвижваше чрез странично извиване, подобно на вълна по разкаляната пътека от снощния летен дъжд. Беше много гладна и пред очите ѝ се привиждаха какви ли не лакомства - малки новородени мишки, яйца на насекоми, плъхове, зайчета, а и защо не други по-слаби от нея пепелянки. Най-много от всичко обичаше новоизлюпени малки птиченца в някое гнездо на не много високо дърво и разбира се, ако издебне майката им да не е в него. Имаше много лош спомен от един такъв случай, когато беше пропълзяла до гнездото. Точно тогава майката се върна и я нападна. Едва се отърва, но по цялата светлокафява, петдесетсантиметрова дължина на тялото, със зигзаговидна ивица на гърба, бяха останали белези от клюна ѝ, а по триъгълната форма на главата, покрита с малки неравномерно разположени люспи и на върха, завършващ с малко рогче, точно на V-образния белег в задната част на главата имаше още незарасла рана…
В корема ѝ стържеше. От няколко часа не б ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Нанков Все права защищены

Предложения
: ??:??