Пеперудата от Рая
(благословията на розата)
- разказ
Всичко около нея бе така розово и някак си на пръв поглед спокойно. Тя вървеше ли , и вървеше в посока на мъгливото и неизвестното , и не знаеше ни най-малко къде се намира. Нямаше и представа защо. През цялото време , в което крачеше колебливо в посока напред , тя така и не можа да осъзнае , че се върти буквално в един омагьосан и розов кръг , окъпан ... от спусналата се , самопоканила се и оцветена също в розово , мъгла. И мястото , макар и да вкарваше в паника и тревога и в чувство на отчаяние младата , изгубила се , жена , то всъщност не бе толкова лошо - бе колкото загадъчно и мистично , излязло като от приказките за деца , така бе и много красиво , тъй като имаше умението на невероятността , в своя случай , да променя в определени мигове и моменти от времето , своите фонови и пейзажни цветове , които отиваха и се сменяха ту към вишнево-червено , ту обратно към розово.
Блага, така се казваше младата жена , вдиша дълбоко от розов ...