Има два вида хора. Такива които просто си живеят живота, и такива които са откриватели. Това беше разбрал Томито откакто почна да се вглежда в хората.
Защото има заровено съкровище във всеки един твой ден, да не говорим, че всеки един ден е съкровище сам по себе си.
А то може да бъде всякакво, и не всеки има очи за него.
Днес например откри, че леля му Дора беше остаряла, което си е цяло чудо предвид тая нейна роля, която и беше отредил . Има хора, които са като символи.
Замисли се. Както между впрочем се беше случило, изведнъж прогледна той, и с още много хора от квартала, със скъпи за него хора, с негови приятели. Както и със самия квартал.
Кръпка, дупка, разбит асфалт, настръхнали тротоарни плочки, фасове и дъвки.
Хората и кучетата се препъваха и се чудеха откъде да заобиколят, сновяйки между дупките и паркираните навсякъде коли.
Само на котките видимо им харесваше, защото те са на принципа колкото по - разхвърляно, толкова по - добре, и си ближеха козинката облегнати върху предния ...