*          *          *

Шибан ден, скапана работа. Всичко ми е на карък. К'вото и да започна се скапва, а пък е и една жега! Абе не ти е работа. Друса ме нервата, издишвам тежко и тръгвам да се разходя. Избягвам съзнателно припека на слънцето и се шмугвам в парка. На края на алеята - кафе. Сянка - дебела - фонтан! Викам си, тука ще е! Малко релакс ще ми е от полза. Сядам, поръчвам една студена бира и се отпускам на някакъв също така хладен алуминиев стол. Мода, к'во да прайш, убива малко, ама нейсе. Поне е хладен (обръщам веднага дефекта в ефект, за да го превъзмогна по-лесно.) Водата на шадраванчето шурти, създава някаква измислена романтика. Потта по мене започва да изстива - студената бира влива сякаш кислород във вените и започва да ми се избистря.
Тъкмо паля цигара и някой ме тупа по рамото:
- Кво става - играч?! Как така да слезеш и ти в тая пустош?
- Човек без работа, нали знаеш как е.
- К'во прайш сега - има ли далавера нещо, или?
- Когато има добре, ама като няма... сядаш някъде и пиеш бира!
При тебе свободно ли е - пита другият, а той е една „звезда", след малко ще ви разправям.
- Сядайте, сядайте! Да черпя по биричка?
- А, не! Аз ще викна по една, имам повод - казва „звездата"
Прякорът му е „търговеца", иначе е Румен. Никога не е работил държавна работа или каквато и да е там - само далавери са му в главата, без значение от рисковете.
- Та какъв ти е поводът? - питам. Да не ти се е разминал боя някъде?
- Нещо такова, ама стана еднаааа!
Предвкусвах поредната порция от „Майстори на късия разказ", а това, да ви кажа, бе най-силната част в тоя разказвач. Все се забъркваше в някакви истории и по-важното от всичко бе, че като ги разказваше, на места едва си събирах акъла и ми спираше дишането от смях.
- Таа, каво викаш станало?
- Ха, от два дена ми е на карък, направо откачам, ама нали знаеш като ти тръгне и няма спиране.
- К'во де? Айде разказвай!
- К'во?! Ами седнали сме аз и „Улъйпката" Жорето де, на Краси брат му на паркинга на Божур (на мотела) и чакаме да дое некой ябанджия - грък ли, немец ли, а бе къвто и да е, да земеме да дигнеме нещо, щото не се търпи. Немаме въздух. Аз бех останал с 30 лева, а улъйпката с 4.50. Мани - трагедия! А една жегааа, не ти е работа. И... никой! Никой бе, ти казвам. Три часа никакъв такъв боклук не се показва. Баси, изпихме с Жорето по 16 кафета, да го еба - направо се наркотизирàх! Почнàха да ми треперат ръцете и... нема, и нема никой да се довлече, само нашенци бръмчат, та се скъсват, а тия, където ни трябват - никой! По едно време...
- Може ли още три бирички да донесете, ако обичате?
- Сега се връщам. - отговори изпънатото гадже, дето изпълняваше функцията на сервитьорка.
- Леле, брато, на тая как съм и се наточùл - страшно гадже, а?
- Добре де, и... к'во стана?
- А, да! И по едно време, три коли - Австрийци. Викам, Жоре, еги бе, брато - еги, дойдоха... Чакай да видиме к'во ше правят и да ги почваме.
- Тия влезнаха в закусвалнята и като почнаха да зимат едни пилета, едни картофи, некакви бири и наседаха по масите. Викам на Жорето, ае, брат, ние сме!
- Излизаме вънка, паркинга празен - жив човек нема! Прикарах Жигулето и като се почнахме... Касетофони, масетофони, дрехи, чанти, абе... кво докачиме. Ама... като не ти върви - не ти върви!
Излиза некакъв... глупак от закусвалнята и вика:
- Я, дръжте ги! Тия краднат!
Викам, Жоре, давай да бегаме, щото си е... майката.
Меткаме се на Жигулето и... газ! Ама... то като не ти върви, не ти върви. Тъкмо излизаме на пътя и от там патрулката... Запали бурканите и по нас. Баси напрежението, брато, направо пулса си го почувствàх у зъбùте. Дръпнах неколко километра и се забих по некакъв черен път ти казвам... Едни баири, язовири, трънаци, ама не спирам - газ до ламарината и тва е. Жигулето се запалльù! Жорето по едно време вика:
- Спирай - искам да бегам!
Спрех колата и тоя изскуба некаде из трънаците. Аз продължих нагоре докато можах и пътят свършù. Забих колата под едно дърво - слизам и се чудя накъде да тръгна. Тия, ако са по нас, след малко и ще са тука. Гледам некаква ливадка, а на средата некакво дочено палтенце, манерка и... коса. Некой си е косил ливадката и е зачезнал за некаде. Дигнах ръкавките на ризата, плиснах се малко с водица (се едно съм се запотил и... почнах да кося.) Тамън направùх два три тигела и... еги тия с патрулката идат. Позастанаха така, поразгледаха се и направо към мене:
- Кой си ти, бе?
Викам:
- Румен!
- Я не се прай на умен, ами хвърляй тая коса и се качвай тука!
Викам си, леле тоя какъв е разказвач - направо изби рибата!
- И кво стана? Заключиха те, а? - едва сдържам смеха си аз.
- Да бе! Метнаха ме у патрулката и ае у районното. Ръгнаха ме у една килия един на два и ме заебаха там до обед на другия ден. Изведоха ме един път да ме питат там некви простотии и пак обратно у килията. Викам си, и това че свърши, нема да е вечно, я. Ама тия ме заебаха там още една нощ, да ги еба. 
По едно време набутаха при мене некакъв старец. Викам му на стареца:
- Старка, дай двайсе лева.
- Що бе, за кво са ти? - вика дъртият.
- Абе, дай двайсе лева и че ти кажем.
Извади старецът двайсе лева и ми ги подава. Аз му ги земах и му дадох двайсе от моите.
Тоя ме гледа тъпо и нищо не схваща.
- Е, добре де, ква беше далаверата?
- Как каква бе, от два дена съм тука никаква далавера не съм завъртел, че ми пукне сърцето. 
Е тука вече не се сдържах и му казвам: 
-   Ае, бегай бе, ти направо си прайш ташак с мене.
-   Да бе, а тоя Жорето като слезна от колата (като искаше да бега) и като се изтърчи, та се шибне у една бара е до тука те (до гърдите в некакъв гьол) - Цял ден ми вади попови лъжички от джобовете на сакото...
Това го зарежи, ама като ме пуснаха,  изкарах  „Плимута" от гаража и тръгнах за София. Викам си, требва нещо да се завърти, щото почнà да ме лови скуката. Значи... минах със сто и четирсе покрай „Магурата" и като се обърнах - колата пълна с курви! Баси майката, само два пръста бех отворил прозореца, от къде влезнаха, еба ли им майката. А ако бех отворил вратата?!...
Спирам и викам:
- Марш от тука бе, боклуци, човек да не се разсее за малко, да го еба, и вие веднага?... 
Слизат тия, а само една седи! Викам, ти па кво искаш са? Тая ме гледа и:
- Па може да съм си паднала по тебе, не става ли?
- А, що да не става - викам, къде отиваме тогава?
- Ами... на „Простор".
Отиваме горе, брато, и влизаме. Лелее, как порка таяяя! Педесе кинта ме набута. Цела бутилка с Уиски изпорка. ОК! Повеселихме се малко и от там та у квартирата. Танци-манци, хъра-бъра и викам, ае сега да си легамеее. Да, ама тая ми вика:
- Ше си легаме, ама аз ше си легам с дънките!
- Що не пи уискито през тапата, да ти еба майката, а сега ше си легаш с дънките?!...
А бе, мани, бе - баси каръка ме е подгонил!
- При тебе как е?
- В сравнение с твойто... при мене всичко е супер.
- А бе, девойчееее, кво стана с бирата, бееее.
- А, не знам, аз си тръгвам, ще ви поеме колежката, смяната ми свърши.
- Баси каръка, брат - нема ли свършване, беее!

 *          *           *