Вятърът подухна, залюля камбаната и тя зазвуча силно, силно. Нали беше голяма, звукът ù се чуваше надалеч. Тя беше горда, доволна от положението, което заемаше сред другите. По-малки бяха. Е, гласчетата им бяха по-слаби и с по-високи тонове звучаха. От вятъра разлюляни - запяха. Такава музика тържествена прозвуча.

 Само камбанките на храста, поникнал наблизо, бяха тъжни.

- Не могат да звънят моите камбанки като вас - тихо каза храстчето.

 Щом вятърът спря и всичко утихна, тогава голямата мъдра камбана се обади.

- Не тъгувай, нашият звън радва слуха, а твоите камбанки галят сърцето, но всички ние правим живота по-радостен.

 Вятърът духна отново. Сега всички камбанки запяха заедно познатата песен. „Светът е хубав, светът е чудесен. За него ние пеем нашата песен”.

 Ники, ти нали знаеш камбанките на растението вкъщи? Онези оранжеви камбанки. От вятъра и те се залюляха. Пееха своята песен. Песен  за теб.