23 июн. 2020 г., 12:59

Песента на Стария дъб 

  Проза » Рассказы
871 1 2
4 мин за четене
-Ванка, майче, успех!
Каза развълнуваната и подтиснато притеснена майка на Иван, извади иззад шкафа чаша вода и я плисна с дясната ръка.
-Ще се постарая, мамо...
Отговори Ванката и тръгна с левия крак, прескачайки локвата...
В следващите 45 минути Ванката трябваше да смени два превоза, но реши, че има време и ще повърви пеша.
Ванката е много наблюдателен човек; вижда неща, които друг човек обикновено не може. Това, според майка му, го правеше изключително специален, но в същото време - неразбран и отхвърлян. Факт е, че най-добрият приятел на Ванката и до днес, а днес той е на 33 год., е кучето Стрек. Преди години Ванката го приюти от улицата и му даде дом, а Стрек върна с толкова любов, че явно на Ванката му беше напълно достатъчно. Двамата създадоха необикновена, дълбока връзка помежду си. Дали защото кучето бе много умно, или заради специалните черти на Ванка, не е ясно. Няма и толкова значение. Те просто общуваха по техния си начин.
Начин, наричан как ли не, но какво хората говорят, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Сакалиева Все права защищены

Предложения
: ??:??