- Внимавай! – предупреждението дойде изневиделица, но звучи съвсем искрено. Пешо се закова на място и върна обратно левия си крак като взе да се озърта, за да локализира гласа.
- Кой си ти? – попита младият гамен и огледа внимателно камъка, на който се готвеше да стъпи преди малко. Чак сега забеляза, че дъждът е подровил парчето скала и ако беше стъпил на него щеше да пролети в дерето. Не знае кой го предупреди, но явно бе доброжелател – къде си ти?
- Може ли да ти имам доверие – гласът идваше още по-отблизо и Пешо почувства, че по тялото му полазват малки горски мравки.
- Аз самият си нямам доверие, но ти не се безпокой.
- Не са нервите ти, мравките са истински, стъпил си в мравуняк – промълви Гласът и гамена видя малките черни точици, които бързо пролазват по краката му и се промъкват под износените дънки нагоре.
Отстъпи няколко крачки и с енергични движения започна да изтръсква панталона от досадните гадинки преди да са стигнали до някои по-нежни части от тялото му. В гората няма хо ...