Петнадесет минути до края
Навярно е ген. От майка си съм чувал за вуйчо ми Фирмин. Никога не съм го виждал. Но от нея знам, че и той като мен е обожавал книгите. Живял е в книжарница. И е изчитал всичко, преминало през нея. Аз го давам по на едро. Живея в книгохранилище. Огромен склад, в който се пазят остатъци от тиражи от 60-те години, та чак до наши дни. В една книжарница усамотение трудно може да се намери, освен през нощта. Къде по-спокойно е в книгохранилището. Винаги има някое свободно ъгълче, далече от натрапници, в което мога да разлистя книга на спокойствие. Разбира се, не съм се родил тук. Животът ми започна на улицата, където и до ден днешен е семейството ми. Но когато открих магията на словото, на печатното слово, бе само въпрос на време да стигна до място като това. Прехвърлил съм тонове, десетки тонове книги, но съм и изчел всичко. Сега с нетърпение очаквам нови доставки, на нови автори, на нови произведения. Поглъщам всичко – от енциклопедии, през философски трудове, ро ...