palenka (П Антонова)
513 18731
15 дек. 2018 г., 11:59

Петък вечер 

  Проза » Рассказы
549 5 10
4 мин за четене

       Петък вечер

 

          Беше доволен от живота си. Спокоен, подреден, без сблъсъци и катаклизми, без излишни драми. Жена му не беше ревнива, не питаше кой защо и кога звъни, нито обръщаше джобовете му, дори не беше забелязала и усетила я чужд косъм, парфюм или други следи от кръшканията, ако е имало, като по филмите. а тихо и кротко тя разбираше, ако му се налагаше да закъснее от работа, ако в почивен ден трябваше да излезе без предварително да ѝ е казал и предупредил, тя само ще каже:

 

         - Добре. Аз тогава ще звънна на Ваня да се поразходим. Да пием кафе, да се поразходим по магазините.

 

           А той обичаше жените и го правеше по най-първичния начин, възползваше се както дойде: в офиса, набързо в колата, не отказваше и в чуждо легло, само се пазеше никога да не преспива на чуждо място, за да не си докарва излишни обяснения у дома.

Така израснаха и децата, тихо и кротко, без родители, които скрепяват "доброто семейство" със скандали и заплахи. Без проблеми в училище, без бурен пубертет необуздани изригващи от възрастта адреналин и страсти.

 

         До сега. Един от редките случаи, когато жена му звъни в офиса. След традиционното извънработно петъчно събрание, тъкмо прибираше одеялото от дивана.

 

          - Трябва да дойдеш до районното, задържали са Боби. Ела да го приберем

..........

         Петъчната вечер се оказа много дълга. Боби мълчаливо седеше на фотьойла и мачкаше гневно шепите си една в друга, чуваше се как пръстите му пукат.

 

        - Напускам те. Другата седмица ще подам молба за развод. Предупреждавам те, защото те моля да е по взаимно съгласие. Не желая да нищим и се нараняваме взаимно, искам само да свърши.

 

          - Но, скъпа, до сега никога не сме...

 

        - Не сме? Защото не задавах излишни въпроси или защото пъшках доволно след поредната порция любов по задължение, за да не нарушавам семейната хармония? Или защото от толкова "добре" и шопинги и кафета с приятелки прекалено много ми натежа бремето на игнорираните ти забежки? Или поредното ти петъчно събрание, което синът ти не знам и аз от къде е разбрал какво събрание е и "тихо и кротко", за да не наруши и той семейната хармония, е ескалирал гнева си в пубертетска глупост навън, и ако не беше все още непълнолетен, нямаше да говорим за "пубертетска"? Искам вече да не виждам доволната ти усмивка, когато отивам на кафе и шопинг с приятелка, за да не избухна истерично като знам ти къде отиваш, да не оправдавам закъсненията ти пред децата като че ли аз съм закъснялата, нито забравените подаръци за някой рожден ден или празник, както и  заучените думи "Да сядаме на масата, баща ви всеки момент ще се прибере!". Не искам и да мисля ако има следващ път синът ни в какво ще се забърка, или пък сестра му какви тайни бягства може да има.

 

          Ако беше от лед, щеше да се е стопил. Целият му свят, в който той живееше години наред подредено и сигурно, изведнъж рухна. Обичаше жените първично, Така обичаше и майката на децата си. А изведнъж се оказа, че първично не се обича. Обичал е само себе си.

 

        - Нека поне на децата си да дадем шанс да заживеят открито, със собствените си отговорности, в сянката на чужди тайни и псевдохармония растат бурени. Без истинска светлина няма и истински живот.

 

Изведнъж го обзе чувството на непотребност и бездомност, това ли е вина?

 

         Беше доволен от живота си. До сега. Сега вече не беше. Но късно го осъзна.

© П Антонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за "любими"!
  • Хората се събират да вървят заедно нанякъде. Когато обаче путищата им се разделят или не вървят с еднаква скорост... прекалено динамичен живот, прекалено бързо се променяме, по-скоро сме жертви на собствените си приоритети и проекции, твърде много се оВЕЩестви жиеотът, и обичта слезе на ниво "първично и елементарно", а душата не може да бъде заменена с с никаква вещ?


    Любов 🌺🌻 🌺🌻 🌺🌻
    Благодаря, Иржи! подкрепям с две ръце!
  • О,Пепи,чудесно си изразила позицията в подкрепа на страдащите жени,но какво да кажем за жените,при които отиват неверните мъже?Те изобщо не се поставят на мястото на излъганите съпруги!И имат не по-малко вина от мъжете.....Може би съм пристрастна,а в живота има много щастливи втори бракове...Нито е да се правят жертви и се търпи,нито е да се предприемат драстични ходове.Във всички случаи се отразява на децата,но биологично майката е по-готова на всичко зарад тях!!
  • Хареса ми! Прекрасно! Да, много жени ще се познаят, права е Кети!
  • Прав си, не е до пол, има и еднополови бракове, сюжетът ми по инерция се изля вероятно от натрупани подсъзнателно случки и дочути неща и впечатления, нямам личен досег с нестандартни бракове, но кой знае? Може би след време...
  • Не знам, "C'est la vie"! От древни времена! Този коментар е, за да оправдая част от един друг: "..не зная дали читателите от мъжки пол ще го харесат..". Ами читателите от мъжки пол имат забежки не по-малко от читателите от женски пол, ми се струва... (ама няма как да съм сигурен... ) Само се притеснявам, че говорим тук политически некоректно: Какви са тия само два пола - мъжки и женски, ами джендърчетата (демек педеругите) къде ги оставихме, ама това е съвсем друга тема .
  • ха ха Какво щеше да прави доброто ченге, ако го нямаше лошото?
  • Пепи,ама ти си била талантлива!Е, и малко заядлива, но вече разбирам защо 😉!
    Приеми моите приятелски поздрави!
  • ...за съжаление, си права!
  • Много се радвам, че все повече автори наблягат на тази тема. Хубаво е написано, не зная дали читателите от мъжки пол ще го харесат, но всяка жена ще се познае тук!
Предложения
: ??:??