12 дек. 2014 г., 21:07
2 мин за четене
Това кратко писание посвещавам на две кафяви очи.
Свиренето на пиано е нещо красиво. Някой, който свири прекрасно не може да мисли лошо на никого. Гледах пианиста, който свиреше със страст стари песни, които не ми бяха по вкуса, а до него на екрана светеха сцени, които не ми бяха по вкуса... но моят вкус не беше там.
Билярдът е една забавна игра. Но пиенето на безалкохолни не е по вкуса ми, нито пък двамата до нас са по вкуса ми.
Гневът не е по вкуса ми. Плачът не е по вкуса ми. Болката не е по вкуса ми... нито е гледането в една точка, без да си способен да продължиш напред. Да говоря за това не е по вкуса ми, а всъщност, най-простичко казано, е мръсна и долна работа. Да говоря за себе си... не е по вкуса ми.
Ярост. Да блъскам с всички сили по боксовата круша на безсилието ми. Тя да ме блъска обратно право в сърцето, с удвоена на моята сила. Да крещя не е по мой вкус, така силно да стискам юмруци не е по мой вкус.
Имах чувството, че вървя в сив свят, всяко едно действие около мен став ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация