Драга ми приятелко Нати,
Това беше една толкова абсурдна и виртуална история, че вероятно ще се смееш от сърце и ще ми кажеш: "Ама как можа!" Ами на! Можах! Попаднах в клопката на собствените си желания!
Ти знаеш, мила ми приятелко, че първоначално най-чистосърдечно исках да влизам в онзи сайт, без да разкривам самоличността си. Имах намерение да се разкрия максимално, неразкривайки се всъщност. Виждаш ли колко абсурдна е била самата мисъл, че това изобщо е възможно! И си мисля, че доста дълго издържах. До момента, в който не ми се прикрепи някакъв събеседник с безполовия ник 1404.
Аз, като една твърде любезна особа, винаги отговарям, когато ме заговорят. И ето че нещата се случваха в полушеговит тон. Освен това обичам аз да казвам последната дума. Чудно ли е тогава, че между нас се породиха нескончаеми диалози, навързани като панделки - краят на единия служеше за начало на другия и за преход към нова тема. Трябваше да минат обаче няколко седмици, за да разбера, че разговарям с мъж. Ма ...