Писмо до татко
Здравей, татко!
Пиша ти първото си писмо. Никога не бях ти писала!
Когато ти си тръгваше, бях много млада, много ме болеше от тази раздяла. Същата болка и мъка виждах и в твоите очи.От това ми ставаше още по-тъжно. Не можех да спя месеци наред чувах мекият ти глас. Месеци наред, когато затварях очи те виждах и сърцето ми се късаше от безсилие, а как ми се искаше да те пипна...
Няма да забравя последните ти думи – „Пазете и гледайте майка си!" "Много си ми хубавичка, татко...!!!”
Сега, тридесет години по–късно, много често ми се иска да те сънувам.Ти беше толкова усмихнат... Помниш ли как се шегуваше с мама?! Казваше ù: ”Когато си замина, ще идвам вечер, по тъмно и ще ти чукам по прозорците, да те плаша!” И се смееше с пълен глас, а очите ти грееха, като едни малки, кехлибарени слънца. Сега мама тъжно казва, че нито веднъж не си го направил. А тя чака, особено по празници. На всеки празник си остава у дома, слага масата за двама и чака. И сега продължава да го прави, не иска да я каним у дома.
Може би там, където си сега, е много хубаво, щом не се връщаш даже в нашите сънища... Ела, татенце, поне в един сън ела! Да видиш какви жени станахме със сестра ми. Какви големи и хубави мъже са внуците ти, които обичаше толкова много. Сега те разказват приказките, които ти им разказваше, на своите деца. А светът се промени, не това, което беше! Сега много малко деца четат и слушат приказки. Аз съм щастлива, че поне на това успях да науча момчетата, да обичат силно, да се развиват непрекъснато и да предават на децата си любовта към книгата и красивото. Твоята измислена приказка (и моя любима), за трите мечета вече се предава от баща на син.
Знам, усещам, че ме гледаш и пазиш.Ти си моят ангел–пазител! В миговете, когато ми е било най–трудно и съм се чудила кой път да хвана, сякаш усещах твоята ръка на челото си.Чувах и знаех какъв ще бъде твоят съвет и така вземах решения. И никога не сгреших.
И въпреки всичко, липсваш ми! Ужасно ми липсваш!
© Валка Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Страхотно е! Аз се разплаках.. Толкова силно и истинско
-
Благодаря ви, Краси и Динко!
Благодаря, от сърце! -
Това е разкошотия! Отличен!!!
-
много силно написано!
-
Благодаря ви!
-
Трогна ме!
-
Днес е задушница.А Вчера, не знаех...написах го ей така, от едно усещане.Само си дойде.Наистина, много ми липсва, и само се радвам, че съм го имала такъв, добър, любящ и сърдечен! Винаги ще си е такъв за мен, дори да стана на 90 години!
-
Абе, ей, защо ме разплакваш така рано, рано... Знаеш ли къде ме бодна? В какви спомени ме върна? Липсата няма да се запълни никога, но приказките, думите и делата им ще останат. Бях писала веднъж на Валя - Ивон, че сигурно са се намерили там горе и заедно сега ни гледат, така че трябва да се усмихваме заради тях
Прегръщам те Валка :* -
Много затрогващо! Имах усещането, че пишеш за моя баща! Поздрав, Валя!
-
Истинско откровение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
