Здравей, татко!
Пиша ти първото си писмо. Никога не бях ти писала!
Когато ти си тръгваше, бях много млада, много ме болеше от тази раздяла. Същата болка и мъка виждах и в твоите очи.От това ми ставаше още по-тъжно. Не можех да спя месеци наред чувах мекият ти глас. Месеци наред, когато затварях очи те виждах и сърцето ми се късаше от безсилие, а как ми се искаше да те пипна...
Няма да забравя последните ти думи – „Пазете и гледайте майка си!" "Много си ми хубавичка, татко...!!!”
Сега, тридесет години по–късно, много често ми се иска да те сънувам.Ти беше толкова усмихнат... Помниш ли как се шегуваше с мама?! Казваше ù: ”Когато си замина, ще идвам вечер, по тъмно и ще ти чукам по прозорците, да те плаша!” И се смееше с пълен глас, а очите ти грееха, като едни малки, кехлибарени слънца. Сега мама тъжно казва, че нито веднъж не си го направил. А тя чака, особено по празници. На всеки празник си остава у дома, слага масата за двама и чака. И сега продължава да го прави, не иска да я каним ...