Здравей, любов моя!
Искам да ти кажа много неща…
Никога няма да забравя първата ни целувка. Беше толкова измамно невероятна, че още тогава нещо в мен ми подсказа – тази любов ще е разтърсваща и погубваща. Аз ти говорех нещо (никога няма да си спомня точно какво), а ти ме гледаше с онзи опознаващ поглед и лека усмивка. Очите ти издаваха, че изобщо не ме слушаш…изведнъж устните ти ме прекъснаха и целият свят изчезна зад онази целувка…останахме само АЗ и ТИ!
Тогава не знаех нищо за теб – освен че си чаровник... :)
И днес - почти 2 години по късно, знам доста повече - знам че си болен, знам че си алкохолик.
И днес, знам още нещо – че бях права – любовта ми към теб е разтърсваща, погубваща, изпепеляваща, всепоглъщаща, тя е черна сила.
И днес, опитваме за последен път – нови думи, нови обещания и вричания…
“Този път ще успея! Заради теб!” ми казваш през сълзи. Думите ти кънтят в съзнанието ми всяка секунда…дали отново са лъжа – за Бога, трябва да са истина…
Вземи любовта ми, бъди пиян от нея ...