Мила, Майче,

на леля кукличката и сладуранката ми тя,

ако знаеш само колко много ме зарадва писмото ти, направо ме върна в пролетта на моя живот. Пиши ми, леля, пиши,  и вече можеш да се обаждаш по телефона. Вчера най-после дойдоха техниците и ми оправиха кабелите. Мишките изгризали и жичките чак, представяш ли си? 

     Майче, благодаря за поканата, но не знам дали ще мога да дойда да ви видя. Остарях много напоследък, въртят ме костите, откриха ми и остеопороза, страх ме е като ходя да не си счупя някой крак, че после лошо, ако се залежа. Майка ти Пролет няма моите тежки болести, никога не съм я чула да се оплаква от дископатия или да я болят краката. Добре, че е кака ти Септ. Тя е като теб, грижовна и трудолобива. Много си приличате двечките. Имайте се, леля, уважавайте се, помагайте си, че виждаш какви трудни времена настанаха и сезоните не са това, което бяха. Септ идва всяка седмица, носи ми домати, чушки, готви ми, пере ми чаршафите. Но и тя е много заета. Тази есен записа художествената академия. Наследила е моя талант и на чичо ти, лека му пръст. Навремето, когато бях първи курс студентка го срещнах. Той вече завършваше академията със специалност „Гроздопис”.  Голям хубавец беше и много талантлив!   Предложиха му да остане преподавател и той завърши втора  специалност „Винопис”. Аз му бях и муза, и моделка, и съпруга. Сега картините му красят всички есенни галерии по света. Но все пак успях да си запазя две от тях, любимите ми -  „Голата Есен“, където съм легнала върху купа сено и съм покрита с три златни листа на точно определените места, както  и „Есента танцува фламенко“. Знаеш я, там съм с огненочервена рокля от листа, кастанетите са ми от кестени, дори съм подпалила гората от страстния танц. И двете картини съм си ги сложила в спалнята.  Ах, само какви времена бяха! Всички колежки ми завиждаха тогава заради чичо ти.

     После, после се роди Септ и трябваше да се грижа за нея. Докато се обърна, в скута ми като врабче кацна Октомври, а след него изчурулика и Ноември. Така си останах вкъщи. Но всичко си имахме, Майче, в изобилие, когато беше жив чичо ти – мандри, фурни, жито, вина, ракии. От канарче си имахме мляко и правихме сирене. Мишки и плъхове да видиш, Майче, тогава. Сегашните нищо не представляват пред тези от нашето време. Чичо ти ги гонеше по цели нощи, все им зареждаше капани. Идваше си на сутринта залитайки от умора и отчаяние. В началото бяха полските мишки, после дойдоха кръчмарските. Още по-нахални и нагли, и все гладни.  Имаше една мишка, Майче, ужас! Що сирене  изнесе чичо ти от къщи заради нея, за да я хване. Казвах му, тая мишка ще ти изяде главата, дай да сложим СОТ, че се разсипа, не може всяка вечер да я гониш. Той се съгласи и като се започна, Майче, през вечер, точно в полунощ, някакъв женски глас му звънеше по телефона, че имало мишка в трета нива, пети кър,  и той псувайки излизаше. Аз пък го чаках на прозореца до сутринта да се върне. Все се притеснявах, нещо лощо да не му се случи. Не издържа чичо ти, горкият. Поболя се. Все кошмари сънуваше накрая, че е Председател на авторитетно жури за красота и изведнъж се появяват претенденките за короната. Заобикалят го миСшки, високи метър и осемдесет, гримирани със златна очна линия и пърхат с мигли като лястовичи крила, със силиконовите устни, с бански, без бански, но със задължителните за конкурса екстеншъни на опашките и онези огромни стърчащи бели зъби като сталактити...Още не бяха на мода инкрустираните диаманти... Аз го галех по изпотеното му от ужас чело, той ми стискаше ръката и мятайки се в леглото простенваше: „Есен, Есен, моя златна Есен! Моля те, не ме изоставяй! Ако знаеш колко са много! Цяла орда ме нападат! Ето ги! Идват! Идват за короната! Скрий ме от тях, моя рубинена Есен! Ах! Ох!”...

Но всичко е вече минало. Сега ми е спокойно. Е, от време на време се завърти някоя мишка, ниска класа, но най-много кабела да ми изгризе от яд и изчезне.

     Майче, щях да забравя да ти честитя  успешното завършване и новата ти работа по специалността. Миличка, пак ти се пада учение, още малко, нещо на компютър те виждам да седиш, графичен дизайн на орхидеи и бегонии да правиш, с една дума пада ти се издигане. Онзи ден ти гледам на кафе и как ли не въртях чашата, и наляво, и надясно,  дъното отгоре и отдолу го огледах, както и дръжката, и все едно и също виждам  - голям паун, разперил опашка и важно стъпва. Пак много ще се гордееш. Сигурно ще те направят управителка на цветарския магазин. Ти сама ще ми се похвалиш.

      Що се отнася до онзи младеж, Лято, не му се връзвай толкова. Слушай сърцето си. Като казах на баба ти Зима, че сте се разделили, тя подскочи от радост и каза: „Браво на Мая! Че то, Лятото, мъж ли е? Лесно се посреща Джулай морнинг на плажа, но я да го видя как ще ми посрещне Януари морнинг на Антарктида. За такова нещо се иска истинско мъжество.” Ето, така каза баба ти Зима, Майче, но ти не й обръщай внимание, така си ги говори от край време. Тя и моя съпруг не харесваше, той също бе от рода Лятови, техен далечен братовчед. Те, Лятовите не са лоши, Майче, имат ум, но нямат разум. Баба ти Зима никой не харесва по принцип, камо ли зет, но пък държи за морала. Само веднъж ú подхвърлих, че искам да оставя чичо ти, заради мишката, а тя като се развика: „И дума да не става! Какво ще кажат хората! Гледай какви ги върши сестра ти Пролет. Всяка година си сменя мъжете, хич не й пука, но всички я говорят. Не искам повече да се срамувам заради вас. Ще тъпчите, ще газите, но няма да се разделяте. Точка!” И аз си останах с чичо ти, е краят го знаеш.

     Още веднъж с поздрави сърдечни и вече можеш да ми звъниш по телефона, когато поискаш, само че по-продължително дръж слушалката, заради пустите му крака по-бавно пристъпвам.

С хиляди целувки,

леля ти Есен

     ПП. Как ли не ти гледах – и на боб, и на леща, даже пробвах нов метод -  на кашу, и карти ти хвърлях,  но Лятото все към теб гледа – все сте заедно, един до друг. Е, малко се гърбите понякога, но той не може без теб, от мен да го знаеш.

      По Септ ще ти изпратя любимото ти сладко от смокини с орехи. Изплела съм ти златна жилетка като паяжина е, на големи дупки, сега плетените ламета са пак на мода, и златно шалче, но не ги показвай на Марта, за да не ти ги вземе.

     Октомври и Ноември заминаха на гурбет. Пращат по някой лев и като получа коледните добавки, смятам да си купя от онуй  сирене, което ми препоръча, от магарешкото мляко.

     Баба ти Зима си оперира снежните завеси на очите, като нова е и сега има острото зрение на сокол, а периметърът ù стига от Северния до Южния полюс. Здрава и корава е тя. Ни кръст я боли, ни крака я въртят. С нея се говори само по тематика, никакви романтики и чувства. Нищо не е в състояние да я разнежи или разтопи. Когато е била млада, естествено не е била такава, но това е друга, дълга история как от малка, весела и палава снежинка се е превърнала в леден динозавър.

Е, хайде със здраве и късмет отново. Извини ме, че се присещам разни работи и не ми е много подредено писмото, но ще си купя гинко прим, нищо че Септ ми се смее и вика: ”Майко, ти трябва да опасеш една ливада, за да има ефект”.

     Поздрави майка ти Пролет, ако не е отишла пак на някой СПА курорт. Тя от край време си е по ходенето, иначе ако остане вкъщи току-виж си сецнала кръста от скука или я хване алергията към домашен уют.

С хиляди целувки и прегръдки отново,

Леля ти Есен и баба ти Зима.