По цялата стая се стелеше цигарен дим и мирис на никотин.
Стените, криви, пожълтели, с оронена мазилка отразяваха мрачния силует на средновисок мъж с цигара в ръка.
Неподвижен, втренчен в пепелника, разлистваше мисли, които го тормозеха от седмици.
Прашните говорители на старо - черно радио, възпроизвеждаха поредица от тихи звуци, които чуваше едвам.
В очите му липсваше емоция. Не мигаше, беше студен, сякаш дори не дишаше.
Единствените признаци, които подсказваха наличието на сърдечни конвулсии и циркулация на кръв във вените му, бяха страстните целувки с катранената отрова.
Подсъзнателно ползваше ритъма на барабаните за метроном.
На всеки четвърти такт плътен дим излизаше от носа му, а на деветия пресягаше ръката си към чаша, пълна със старо, отлежало уиски.
Отпиваше едри глътки, а бучките лед потракваха като ситни звънчета.
Облеклото му беше небрежно, но елегантно. Сакото правеше раменете му по-широки. Бялата риза контрастираше с черните дънки, а старите избелели кецове побираха в се ...