Тя вървеше по дългата плажна алея, замислена и замечтана, с бутилка в ръка. На фона на прекрасния залез, тази стъклена бутилка с вино създаваше усещането за един романтичен следобед. Червените слънчеви лъчи се отразяваха в снежнобялата ù кожа.
Тя бе принудена да се бори срещу вятъра, който развяваше ухаещите ù на кокос коси, в които се заплитаха дребни песъчинки. Стъпваше с грациозни стъпки по мокрия пясък и оставяше следи, които бързо биваха заличени от морските вълни.
Бавно надигна прозрачната бутилка и отпи голяма глътка от горчивото вино.
Обикновено не обичаше да пие алкохол, но напоследък случващото се около нея я бе принудило да изпитва една странна любов към тази тъмночервена напитка. Беше ù утеха. Всъщност, доста голяма утеха!
Тя продължаваше да върви, стараейки се да не мисли за нищо. Просто се любуваше на залеза и топлия морски бриз. Наоколо все още се мяркаха някои неуморни плажори. Срещу нея се задаваше шумна компания младежи, също като нея, държаха по бутилка бира в ръка. ...