Здравей,
Чудя се как да започна и кое да ти разкажа първо. Днес ми е едно такова криво и носталгично малко, без някаква особена причина, ти нали знаеш как изпадам понякога в едни такива състояния. Тези дни все се сещам за теб, може би защото наближава рожденият ти ден или пък, защото много неща се промят напоследък в живота ми, а ти остана една константа, непроменлива величина, която ми помага да преодолея лавината от променящи се неизвестни.
Тези дни все се връщам към деня, в който се запознахме. Чудя се дали помниш?! Дали понякога поглеждаш назад към този спомен, превъртайки лентата на живота си като стар и изтъркан филм. Аз помня, въпреки че понякога спомена се явява стар и избледнял като преседяла дълго на слънцето снимка. И все пак понякога е толкова ярък и силен, сякаш го преживявам наново. И се усмихвам на себе си, на слънчевия ден, който бе тогава и на усещането за младост и невинност, което лъхаше от всичко в онзи момент.
Бяхме на по 16 години, извинявай ти на 17. И ние си идв ...