2 мая 2005 г., 09:49

Плачещо момиче 

  Проза
2608 0 0
13 мин за четене

         Той беше човек с широко скроена душа. Обичаше да помага на хората. Все още не беше женен и имаше някой-друг лев настрана. Сам преживяваше по-лесно...

         През една топла лятна вечер той се прибираше към къщи. Не бързаше за никъде. Реши да мине през парка и да поседне на някоя пейка...

         Седна. Заслуша се в песента на щурците. Стори му се, че отнякъде долита плач на жена. Стана и тръгна да провери какво става.

         На една пейка седеше младо момиче, което щом го видя да се приближава, ревна по-силно.

         - Какво се е случило, госпожице? Защо плачете? Мога ли да помогна с нещо?

         - Госпожа съм! – през сълзи отговори тя.

         - Добре, госпожо! Мисля, че това не е толкова съществено. – Случило ли се е нещо лошо?

         Сълзите  се лееха от очите й като два ручея. Опитваше се да се успокои, но не можеше. Като накъсваше думите от риданията, започна да разказва:

         - Имах съпруг, който ме изостави с малко дете. Избяга в чужбина! Сега съм сама и няма кой да ми помага! Как да изхранвам детето си? О, Боже..!

         Силният плач я задави...

         Стана му тъжно. Голяма буца заседна в гърлото му. Реши да й помогне с пари.

-         Каква сума ви е необходима на първо време? – попита той.

Тя го погледна с благодарни очи. Спря да плаче и каза мило:

- Елате у нас. Искам да ви покажа моето слънчице!

         Влязоха в апартамента. В едно кошче той видя прекрасно създание, което спеше като ангелче. Беше момченце на около годинка...

         Тя го събуди. Бебето започна да се смее и да говори нещо на своя очарователен език...Гледката беше мила...

         Сега разбра истинското й състояние. Тя наистина се нуждаеше от помощ, но материална.

         - Колко лева са ви необходими?

         Тя го погледна. В очите й съзря огромна благодарност...Каза:

         - Триста лева, но ще ви ги върна много скоро! Безкрайно ви благодаря!

         Уговориха се да се видят на другия ден, за да й ги даде.

         Той си тръгна от дома й в добро настроение. Съзнаваше, че извършва  благородна постъпка. Сърцето му радостно ликуваше при мисълта, че може да помогне на човек, изпаднал в беда! Мислеше за това, че повече хора трябва да са като него...

         На другия ден й занесе парите и каза, че отива в командировка за няколко дни в съседен град. Обеща веднага да й се обади, когато се върне.

         Случи се обаче, че се върна по-рано от плануваното. Забърза към дома на Мария. Пътят му отново пресече парка. Някъде навътре чу плач, но бързаше и не обърна внимание…

         Звънна на вратата. Никой не му отвори. Зачуди се къде ли може да бъде...

         На другия ден се видяха и тя му каза, че била у нейна приятелка да пият кафе. Поиска му още пари...

         Това го озадачи. Беше му казала, че триста лева ще й стигнат. Защо искаше още? Тук имаше нещо гнило и той реши да го проучи. Все пак не беше глупак! Добротата си е доброта, но не трябваше да се спекулира с нея! Предупредителна червена лампа светна в съзнанието му: “Внимавай!”

         Виждаха се често. Тя му говореше мили думи...Никакъв намек за връщането на парите...

         Една вечер реши отново да отиде в парка. Седна на една пейка и се потопи в своите мисли...

         До него седна възрастна жена и го заговори:

         - Зная кой сте и какво правите. Не си струва!

         - Моля? – учудено се обърна той към нея. Какво не си струва?

         - Не си струва да помагате на Мария! Тя не е това, за което се представя! Тя е мошеничка и използвачка! Тя...

         - Извинявайте, но вие коя сте? – прекъсна я той.

         - Аз съм нейна съседка. Живея в апартамента срещу нея. Гледам през шпионката и виждам много неща. Какво ви разказа за себе си?

         - Каза, че е изоставена от съпруга си и че не може да издържа детето си.

         - Дрън-дрън! – ехидно се изсмя събеседничката му. Нямала мъж! Да знаете само какъв си има! В момента работи в Испания и й праща толкова много, че може да живее като царица!

         - Но защо тогава разиграва този театър? – попита невярващо той.

         - Защото има наивници като вас! Затова. Извинявайте, че по този начин се изразявам, но... Знаете ли колко пъти е плакала в парка и след това си е тръгвала с някой? Просто нямате представа!

         Стана му криво и обидно. Почувства се омърсен от отношението й към него. А той беше готов, и не само готов – той откликна на нещастието й, което се оказа една измама! Душата го заболя от жестоката подигравка!

         Тръгна веднага към дома й, за да поиска обяснение. Трепереше от гняв...

         Вратата се отвори. Нахълта в стаята без да го поканят и през зъби попита:

         - Защо ме излъга? Защо беше необходим този цирк? Защо?

         Тя се смути. Опита се да го прикрие...

         - Какъв цирк? За какво говориш?

         - Знаеш за какво говоря! – кресна той. Лъгала си ме, че нямаш съпруг! Лъгала си ме, че едва преживяваш, а ти си имала толкова много пари! Така е, нали?

            В този миг се случи нещо, което беше странно! Тя смъкна маската на нещастна и обрулена от живота жена. Лицето й се изкриви от злоба и омраза. Кресна му:

         - Докато има такива нещастници като тебе, ще има и такива като мене! Скапаняк грозен! Да не мислиш, че ти говоря нежни думи, защото те харесвам?! Нищожество! Мъжете са като лимони – щом ги изстискаш, трябва да ги хвърлиш в кофата! Аз така правя!

         Той стоеше и немееше пред пороя от злъч и омраза, който го заливаше...Сърцето му се свиваше от обидата!

         Тръгна си без да обръща глава. Получи добър урок  от живота – никога да не бъде толкова доверчив и добър!

         Някъде дълбоко в себе си чувстваше, че въпреки всичко той трябва да остане такъв, какъвто е. Все пак добротата между хората не трябва да умира! Тя единствена може да ги спаси...

 

***

         В една топла септемврийска вечер, седнала на пейка в парка, плачеше млада жена. Риданията й се чуваха отдалече...Млад мъж се доближи до нея, спря и поведе разговор...

         Скрит зад дебело дърво, друг мъж наблюдаваше...Беше решил на всяка цена да предотврати нова измама...

  

14.07.2004 г.

София

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??