ПЛАЖЪТ
Това е моят плаж. Покрих го с изрезките от вестника. Накъсани, едри, безформени парчета. Плачех, защо? Не знам, може би просто така и сега ми се плаче.
В кристалния космос сълзите умират и се превръщат в перли. Така казват пастирите на нашите души, пазачите на паралелните светове. Тук техните криле носят дъжда. Той мокри моя плаж с твоите сълзи. И те като моите не стават перли. Подаряват ни усмивките докато спим, изрязват спомените, подреждат ги в колажа, който ние наричаме съдба. Никога не чуваш крилата им, никога не виждаш сенките им. Просто така, никога.
Затова пък си имаме по един плаж, достатъчно голям за изрезките от един вестник, достатъчно малък за всичките ни сълзи, достатъчно цветно сив, за да бъде в рамки, достатъчно мокър, за да гори огъня на любовта ни, достатъчно песъчлив, за да не поникнат мечтите ни.
Виждам ви на вашите плажове, между разхвърляните изрезки, облени от сълзите ми. Разчупвате рамките в сънищата си, искате да ги използвате за мост до съседния плаж, н ...