Възможно ли е да се връщташ там, където си казал, че е лошо. А да искаш отново да приемеш онова, което някога си отричал. Нима това е възможно? Възможно ли е човек до толкова да си противоречи, че да отрича себе си? Та кой би искал да се върне там където е твърдял, че му е лошо. Възможно ли е нещо, което те е наранило да го искаш? Да искаш нещо, което вече е различно? А нормално ли е да ти липсва онова, което те задушаваше? Възможно ли е след толкова болка, да искаш отново? Разбира се, че не - та кой би искал да го боли. Когато си бил на лошо място, няма да го помниш, защото по един или друг начин те е наранило, но ако заедно с тази болка е дошло и прозрението, че зад тази болка се крие нещо по-голямо от нея. Нещо, което вика за помощ безмълвно, но не може да се покаже. Ами - ако това нещо ме е пленило. Ако е завладяло и най- незаинтересованата частица в мен. Тогава? Ако зад всичката болка, страдание, отегчение нещо ти протегне ръка и моли за помощ? Какво става - ако си видял много зад обикновената обвивка? Ако си видял болка, но сравнение с нея и нещо по-голямо, нещо, което дори не се осъзнава. Какво става - ако видиш в някой искра? Привидно е да кажем, че нима зад толкова лоши чувства би имало добро. Има – да, но само ако успееш да погледнеш. Това не е проблем дали си успял да го видиш или не, както някои могат да дават други не. Примерът е актуален с идеята, че за да получиш трябва да дадеш, следователно, за да видиш някой истински трябва да му дадеш, за да ти позволи той да видиш онова. Но - ако самият той не оценява това, което има в себе си, какво става тогава? Възможно ли е да накараш някой да направи нещо, което дори не осъзнава? Не – не можеш. А какво правиш тогава ? Ами - ако си видял искра в мрака и знаеш, че единственото ти спасение в случая е - просто да я разпалиш. Но - ако завали дъжд, тогава тя ще изгасне. Нима е толкова трудно? Разбира се, че е трудно - ако не ни беше трудно нямаше да преуспяваме. А как да спасим пламъка от дъжда, ами всъщност е много просто, както и много други неща са. Трябва да го изпреварим, ами - ако не успеем? Хм, вероятно не бихме - ако чакаме някой друг да го свърши вместо нас. Ами ако успеем все пак да запазим пламъка преди дъжда, но се появи вятър тогава? Ще градим! Не може да седим и да чакаме, трябва ни действие, защото не знаем кога и как ще ни повлече онова, което най-малко искаме. Ами - ако след всичко, все пак сме успели да защитим пламъка, който вече е огън, защото макар и вече с изградена защита, той е защитен от дъжда, но дали е защитен от вятъра? Частично да - защото без него нямаше да може да се разгаря. Да - няма да изгасне защото има добра защита, но това не му пречи да има отвор, за да се разгаря и поддържа така силен. Нима казвам, че в живота е така. Разбира се, че е така, та кой би знаел какво е щастие - ако нямаше болка, а любов, страх, омраза. Понякога е трудно да го признаем дори пред себе си но, колкото и да ни се иска да не е така всъщост е. Няма нищо хубаво - ако не минеш и през лошото. Винаги се появяват въпроси от типа - ще успея ли?, но как?, но къде?, но защо? Винаги ще ги има. Въпрос на лична преценка е дали си готов да поемеш отговорността за това, което тръгваш да правиш, разбира се, че ако имаш желание и вяра не би могло нещо да те възпре. И не, не са празни приказки - празни са за онзи, който е празен. Трудно е да поемеш отговорност за нещо, което дори не знаеш какво е. Но - ако се замислим - в кое действие сме винаги сигурни? Истината е, че никога не сме, винаги ще го има онова пълзящо гнило нещо наречено страх. Но пък без него дали щяхме да сме силни? Не, не бихме могли. Стигаме до извода, че за да запазим искрата (връзка, човек, живот), трябва да действаме, за да го поддържаме, докато не стане пламък, но и да го запазим от дъжда (страх, омраза, егоизъм, изневяра, смърт), който може да го унищожи - ако няма защита, но как да има защита докато сме действали по въпроса да го поддържаме като пламък? Ами как ще действаме целесъобразно и многообхватно, защото, ако работим по един въпрос само, друг може дори да не стигне до реда си. И ето, когато сме го защитили напълно от дъжда (страх, омраза, егоизъм, изневяра, смърт) може да бъдем спокойни, че дори вятърът (ежедневието) да е по-силен той винаги ще бъде в полза, ако само обаче има достатъчна защита (доверие, искренност, себеуважение, свобода, страст, любов, щастие).