5 мая 2016 г., 21:39

Планетата на маймуните 

  Проза » Рассказы
798 0 3
6 мин за четене
Издига се, мръсникът. Харесват го. Как няма да го харесаш: добре сложен, дори леко слаб, винаги вчесан, с костюм, който му приляга на мисълта, на обноските и на отличното излъчване. Бше просто перфектен на външен вид, той друг вид нямаше. Хващаше окото, но мен ме хващат лудите, когато го виждам. Владее два езика, толкова добре ги владее, че пренебрегва майчиният. Умее да говори, но не умее да пише. Според мен е лишен от всякаква дарба, от какъвто и да било полет на въображението, той е винаги точен, ясен до болка, прецизен до... втръсване.
Аз лично не мога да го понасям.
Тъкмо бях станал нещо като началник в една малка банка и той дойде при мен. Бяхме млади, тогава костюмът му висеше като на закачалка и самият му вид дори наподобяваше човешки. Нали знаете, хората може и да са произлезли от маймуните, но най-често в някакъв момент от живота си винаги се връщат към прародителите си. Та той тогава още приличаше на човек и лицето му имаше леко уплашен, грозноват, естествен вид.
- Моля те д ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Предложения
: ??:??