Шивачка съм, това работя, с това живея, хубаво е да ти кажа.
Няколко кашона са вече готови, ей там стоят до вратата, котката само се върти около тях и ги драска, защото и миришат на странно, на мокро, на живи сънища, ама да стоят там, къде да ги сложа?
До прозореца стоят кашоните със извезани вечери, ей там под масата са избродираните сезони, до леглото са само летата, до масата - есените, до печката – зимите, символика, а, а ей тука до мене, най-малкият кашон пълен само със здрач.
Да ти кажа получават ми се, вече ги шия с голяма лекота, ама преди докато започна колко много ме боляха пръстите от иглите, дето постоянно се бодях и ги чупех в ноктите си, как очите ми изгаряха на нощната лампа всяка вечер, ‘щото пустият сън не идваше и аз шиех. Сега е по-добре, оправяме се, аз и котката искам да кажа, тя си мърка, аз си шия и животът си тече, бавно, монотонно, ама тече. Виж, не съм седнала да ти се оплаквам, не си мисли такива неща, искам да ти разкажа за кашоните, пълни с време, ако решиш ...