Плетената къща

Разказът не е подходящ за лица под 16 години

Катастрофата беше страшна. Две коли и камион-цистерна се бяха врязали едни в други. Камиона гореше а на асфалта имаше проснати две тела. Пожарникарите се мъчеха да изгасят пожара, линейката си проправяше път през колите. Един полицай се приближи към колата на Милен. Той свали прозореца и горещината от тридесет и седем градусовата жега направо нахлу в охладената му от климатроника кола.

– Ще отклоняваме колите през подбалканския път. – поде ченгето. – Направо обръщайте. Няма да можем да освободим скоро магистралата!

Милен кимна и запали колата. Той пътуваше за морето, но очевидно тази непредвидена катастрофа щеше да забави плановете му. Милен изфорсира гуми минавайки покрай втората линейка идваща на произшествието. Пусна си джипиеса и се насочи към подбалканския път. Отклони се по двулентов път, подминавайки табела за Копривщица. За тридесетте си години Милен не бе минавал по този път. Слънцето печеше и Милен затвори прозореца, климатроника в колата работеше на максимална мощност. Радиото прекъсна, очевидно тук нямаше никакви станции. Той натисна копчето но нищо. Пусна музика от телефона си през радиото чрез блутут. Погледна в огледалото, но зад него нямаше никой. „Явно хората са решили да минат през другаде?“ – помисли си той. Усили музиката и пришпори колата си, но веднага натисна спирачки.

„Какво е това?“ – помисли си когато видя на пътя един много слаб и същевременно много висок господин, целия с дрипави дрехи, които му стояха като на закачалка и оръфана шапка на главата. Лицето му бе сбръчкано и цялото покрито с лишеи, брадавици и рани. Държейки странна но голяма пушка го подкани да излезе от колата.

Милен загаси автомобила и излезе от колата. Добре охладеното му тяло, направо почна да се топи като сладолед. Той вдигна ръце, а по челото му се появиха капчици пот. Страхът постепенно го обзе…

Бам-бам. – Странната пушка пръсна предното стъкло на новия му автомобил, а после проби и дупка в предния капак.

Милен изпадна в шок, краката му вече трепереха от страха. Опита се да каже нещо, не можа. Пушката пушеше насочена към него.

Кльощавия го подкани да тръгне по една малка пътечка през горичката край пътя. Уплашения до смърт Милен тръгна хлипайки. Пътечката водеше през прохладна борова горичка, и стигаше до страховита плетена къща. Къщата представляваше изцяло изплетена с разноцветна но захабена от времето прежда едноетажна постройка. Покрива също бе плетен, нямаше керемиди, а беше изцяло от червена прежда, а основата и стените от преплетена жълта и синя прежда. Прозорците бяха от прозрачна корда, а врата от преплетена кафява и черна прежда.

Уплашения Милен когато видя къщата ахна. Не беше виждал такова чудо на човешката мисъл. Самият той беше създал две компютърни игри и не му беше даже хрумвало подобно нещо. Милен спря и почна да оглежда къщата, но кльощавия го подпря с пушката и той стреснато продължи.

– О, ооо… – извика нечленоразделно кльощавия. Врата на къщата се отвори и от вътре се показа пухкава мадама с огромен бюст, който почти изскачаше от деколтето на розовата къса рокля. Тя се ухили и с отработен жест премести бухналата си руса коса. В устата ѝ кафеникаво-жълтите и зъби се раздвижиха проправяйки път за обсипания с множество пиерсинги език, съвкупно произвеждайки отвратително писклив глас:

– Цоньо нов гост ли ни водиш? –ушите на пълничката дама бяха окичени с кичозни розови обици с формата на човешки черепчета.

– О, ааа… – отговори дългуча. Той си свали шапката и ръгна с пушката отново госта, който стреснато подскочи и тръгна към врата. Дамата му направи жест за добре дошъл, като се хвана за късата рокличка и грациозно приклекна докато той минаваше край нея. Когато подмина тя подуши въздуха след него и каза:

– Ммм…мирише на страх! – езика ѝ с всички пиерсинги по него облиза устните ѝ.

Милен чу това и се препъна в плетения праг но не можа да падне. Остана на крака и огледа стаята, в която бе попаднал. Миризмата, която излъчваше помещението, беше на пот, изпражнения и задух. Стените бяха плетени с оранжева прежда, разбира се замърсила се с времето. Тук там имаше и тъмно-червени петна. Тавана логично бе от бяла прежда, а пода бе покрит с плетен син килим. На средата имаше дълга маса, на края ѝ стоеше възрастен старец с огромни сиво-бели вежди, гладко обръснат и чисто плешив. Сивият му костюм, бе ужасно захабен, тук там бе съшиван и кърпен. От едната му страна седяха две млади момчета на не повече от двадесетина години, а срещу тях една млада и изискана дама с черен костюм и бяла риза, чиято яка бе замърсена, до нея хлипаше малко над четиридесет годишна дама с къса червена коса облечена със светло син пеньоар. Момчетата го изгледаха с тъжен поглед. Те бяха облечени със тениски и шорти. Сигурно са пътували към морето като него, помисли си той. Възрастния плешивец го изгледа от глава до пети, ухили се показвайки жълто-кафявите си оредели зъби, и каза със заповеднически тон:

– Сядай до младежите, че Грета носи обяда. – пухкавата кокона се изкикоти инфантилно и притича към съседното помещение. Възрастния даде знак на Цоньо да се приближи, докато Милен сядаше. Цоньо клекна пред господаря си и доволно изплези език като куче. Плешивия старец го потупа по главата, а после му взе пушката и я подпря до стола си, след което изгоди Цонко с думите:

– Марш на вън куче. – малоумния дългуч се изправи и изтича през вратата. Милен гледаше със страх и едновременно с неприязън тази сцена. После господаря на дома се обърна към него

– Добре дошъл в нашия скромен дом! – Милен започна да казва нещо но момчето до него го ръгна в корема за да замълчи, а плешивия продължи да говори: – Тук можеш да се чувстваш като у дома си. Грета ни готви вкусно, а Цонко ни води нови и нови гости…

В стаята нахълта Грета тананикайки си носейки голям керамичен супник. Тя постави супника в средата на масата. После излезе и се върна въртейки предизвикателно големия си задник, за да сервира на всички по чиния и прибори. Когато стигна до Милен, го щипна по бузката и му намигна.

– С каква вкусотия ще ни зарадваш днес, миличка? – попита възрастния плешивец.

– Татко, днес съм ви направила любимата ти кървава супа с очи от последните трима непослушни гости. – тя се облиза с пиерсинговия си език. Баща и загледа към супника със задоволство, а Милен огледа останалите, които гледаха с недоволство, но очевидно нямаха избор. Но жената със светло синия пеньоар се изправи взе керамичния супник и го тресна със всички сили на пода. Супника не се счупи, но кървавата супа се разля и няколко човешки очи взеха да ги наблюдават от пода. Дамата извика с всички сили:

– Писна ми! – тя в изблик на ярост хвана Грета за косите и почна да я скубе, а Грета запищя. Милен видя как стареца се изправя и вдига пушката, а всички останали стоят свели глави. Той рязко обърна масата. Тогава вече всички се изправиха. Младежите до него го погледнаха изплашено.

– Помогнете ми! – помоли той като прескочи масата и се нахвърли върху стареца.

Пушката бе паднала някъде назад, Грета също бе докопала жената с пеньоара и скубането стана по ожесточено. Милен удари с пестник стареца, който извика:

– Цоньо, тук. – дългия кльощав малоумник влетя като вярно куче и веднага се нахвърли захапвайки за шията жената с пеньоара. За секунди отхапа гръкляна ѝ. После се нахвърли на Милен, който се канеше да нанесе втория си пестник, но преди да го захапе и него чу гласа на господаря си:

– Не, пусни Цоньо. – Цоньо спря и изплези окървавения си език послушно до стареца насочил странната пушка към главата на Милен. Милен вдигна ръце изплашено, последва удар от някой с нещо тежко в главата и той изгуби съзнание.

Събуди го стържещ режещ звук то трион. Главата го болеше силно. Отваряйки очи, се стресна! Очите му срещнаха извадените очи на жената с пеньоара. Извика и направи опит да стане, но усети, че ръцете му са вързани. Беше на пода! Огледа се, поглеждайки над него видя отвратителната гледка под полата на Грета. Тя нямаше бельо, но имаше толкова много оплетени косми, че той нищо не различи, след което чу гласа ѝ, мляскайки нещо:

– Ммм, харесва ли ти гледката? – от устата и се стече кървава капка, която капна на лицето му. Милен поклати отрицателно глава. Последва шут в слабините. Той се прегъна слагайки вързаните си ръце между краката. Главоболието му, се пренесе в гениталите му. Зад нея Цоньо режеше жената с пеньоара, а Грета си открадна едно парченце месо и отново премляска със задоволство.

Вързания усети, че краката са му свободни и когато Грета му обърна гръб с мъка тихо се изправи. Тя даде на Цоньо едно малко кокалче с месо в устата, Цоньо доволно почна да го облизва. Милен видя как висят на куки два човешки бута, вероятно също от жената с пеньоара. Явно бе в кухнята, и той щеше да е следващия. За това взе във вързаните си ръце главата на убитата жена и я хвърли към Цоньо с думите:

– Дръж кученца. – той бързо скочи да я хваща с уста, явно по навик, а Милен изрита в корема обърналата се към него Грета. Тя падайки си удари силно главата в плота. От главата и потече кръв. Цоньо хвана главата за носа и го погледна като благодарно кутре. Но това трая само няколко секунди, докато не разбра какво се бе случило с Грета. Цоньо приклекна до нея и почна жално да скимти. Гостът не очакваше да му е толкова лесно, но изрита с всички сили и Цоньо в главата, и той падна в несвяст до Грета, а главата на жената с пеньоара се претърколи до тях. Милен бързо намери нож и сряза въжето. В трапезарията нямаше никой, и той хукна по горската пътека, по която бе доведен. Беше се стъмнило, и звездите грееха в небето, той спря за миг и погледна потъналата в мрак плетена къща. Зловеща идея премина през главата му. Бързо стигна до колата си. Отвори багажника, там имаше два кашона с водка. Взе ги в ръце и се върна. Поля къщата с всичката водка и извади запалка. Но усети немощен удар в гърба. Обърна се плешивия старец замахна с една лопата, но Милен този път се отмести. Запали запалката и я хвърли в къщата, която веднага пламна. Стареца извика:

– Не, не… – тръгна към къщата, но огъня го уплаши. Милен обаче го забута в самата къща. Плешивия старец пламна викайки от болка и изгоря пред самодоволната физиономия на Милен. Той веднага се върна в колата си, и завъртя ключа. Чу се глух шум но колата запали. Веднага обърна и се насочи към магистралата. Сега чак се сети за другите хора, какво ли беше станало с тях? Но после си каза: „Те не заслужаваха да живеят, щом не се бореха!“ Но дали беше прав?

***

По стъклото на колата му се почука. Милен се събуди. Видя, че стои на магистралата, а пред него имаше катастрофа. Той свали стъклото и една руса и пухкава полицайка му даде знак да обърне и да се върне по подбалканския път. Милен я загледа, стори му се позната. Хвана ключа на колата, но се загледа в стъклото си. То беше здраво! Нима бе сънувал? Полицайката надвеси огромния си бюст, който изскачаше от униформата през прозорчето на врата. Тя каза показвайки езика си обсипан с пиерсинги:

– Сладък, яде ли ти си кървава супа от очи? – Милен я позна и  настръхна. Това беше Грета! Тя му намигна и добави: – Поканен си на обяд в плетената къща…

Костадин Койчев – Kovak