28 янв. 2009 г., 23:04

Плодът на греха 

  Проза » Рассказы
1484 0 1
5 мин за четене
1.
 Тя отново сънуваше, че обикаля замъка. Беше се постарала да сънува именно това. Дори беше помолила Пазителката Си за помощ, за да успее. Вече се отправяше към спалнята Си, защото искаше да си почине. Там обаче Я чакаше изненада...
 Дългите коси на младия мъж, който седеше на края на леглото й, имаха цвят почти като на Нейните собствени, а пъстрите Му очи, съчетаващи зелено, синьо и сиво,  Я заплениха... тя успя да се възхити на стройното Му тяло, когато Той се изправи и с усмивка я поздрави...
 - Кой си ти? - успя само да каже, преди да се озове в обятията Му.
 Обсипвайки я с целувки, Той свали черната Й рокля, за да открие прекрасно изваяно тяло. С едно нежно движение Я положи на леглото...
 - Обичам те...!
 - И аз те обичам - беше единственото, което Тя му каза, докато се оставяше на вълните на сладостния грях да я завладеят...
 
 2.
 Тя премина през входната зала на огромния замък, изкачи се по голямото стълбище и зави наляво - отново отиваше в библиотеката. Напоследък ходеше там с една-единствена цел, която като че ли се превръщаше в смисъла на живота Й: Тя търсеше Ключът към съвършенството. Почти се беше отчаяла - не знаеше какво точно не е наред, не знаеше дали изобщо правилната дума беше съвършенство, или трябваше да го назове по друг начин - хармония, може би... но така или иначе нещото липсваше и Тя започваше да усеща тази липса като болезнена празнина в душата Си, а това не Й даваше мира...
     Обичаше това място повече от  всяко друго в замъка. Библиотеката представляваше огромна кръгла зала с безброй редици, пълни с книги: безкрайна колекция от древни и съвременни писания - безценни източници на знание и мъдрост... Благодарение на тях беше изучила всичките Си магии, а те бяха най-важното в живота Й... засега...
 Отвори тежката врата и пристъпи вътре. Огледа лавиците и пътечките между тях и реши да се насочи към най-отдалечената част на залата. Тръгна между рафтовете и бавно, без да бърза. Наслаждаваше се на книгите, усещаше аромата на страниците им, плъзгаше нежните Си пръсти по ръбовете на томовете и сякаш ги чуваше как Я канят да ги прочете. Невнимателно движение на ръката Й накара едно сгънато парче стар пергамент да падне на пода. Тя се обърна, взе пожълтелия лист и го разгъна. Учудването Й нарастваше с всяка секунда - мястото на пергамента беше в съвсем друга част от библиотеката - и достигна върховата си точка, когато Тя осъзна какво всъщност държеше в ръцете си...
 Беше карта. Стара карта, която изобразяваше замъка и част от покрайнините му, както и всички тайни проходи, които изглежда извеждаха в тайна градина. Входът й беше под някакво дърво, което също беше отбелязано. Това само по себе си не беше нищо особено, но един детайл прикова вниманието Й. Точно до дървото, с красив дребен шрифт беше изписано "Ключът към съвършенството"
   Тя се поколеба за миг. После разгледа картата отново, протегна ръка и извади седмата книга на лавицата, от която беше изпаднал пергаментът. Целият шкаф и стената се залюляха, откривайки тъмен проход. Потръпна при вида му, но вече беше решила, че тази карта ще Й донесе щастието, което отдавна търсеше. Направи няколко крачки навътре и чу стената да се приплъзва обратно на мястото си. Продължи по-нататък. Тунелът се извиваше и извърташе и сякаш обикаляше замъка. Въпреки че изгуби представа за местоположението Си, Тя продължаваше да върви през тъмния проход. От време на време поглеждаше картата, но тя като че ли Й казваше: "Следвай прохода!" Изведнъж пред Нея изникна отвор, през който струеше ярка слънчева светлина. Беше се озовала в една от плодородните долини около замъка. Сладък аромат на цъфнали плодни дръвчета изпълни ноздрите Й и Тя неволно се усмихна. Погледна надолу и забеляза, че все още следва същата пътека. Стигайки до края й откри дървото от картата: най-красивото ябълково дърво, което беше виждала някога...
  Една-единствена яркозелена ябълка се беше сгушила между листата на плодното дръвче. Въпреки че някакъв вътрешен глас Й подсказваше, че ще е равносилно на грях да я открадне от младото дърво, Тя се протегна и откъсна плода. Гладката повърхност и наситеният цвят Я подмамиха и Тя жадно впи перлените си зъби в съкровището, което държеше в ръката Си...
 Въпреки всичко не разбираше как може една ябълка да бъде ключът към Нейното съвършенство... Реши да се срещне с Пазителката в замъка и да поиска съвет.
   Стоеше пред широка дървена врата с множество издълбани символи и букви. Знаеше много добре какво се крие зад нея - беше идвала тук десетки пъти. Прокара пръсти през звездата в центъра и вратата бавно се отвори. Познатите книги, растения, масла и инструменти лежаха по местата си. Върху огледалото в средата на стаята вече се бе появило едно древно лице, което само след секунда проговори с тих глас :
 - Какво искаш да видиш?
 - Покажи ми Пазителката.
 - Така да бъде! - отговори гласът и в огледалото се появиха гъсти облаци. Причудливите им форми се завихриха и постепенно започнаха да се изчистват, докато накрая не оформиха великолепна, бляскава фигура на дяволски красива жена. Тъмнорусите й коси падаха върху извивките на прекрасните й рамене, а дългата черна рокля правеше бялата й кожа още по-сияйна. Сребърна верижка с едър изумруд украсяваше шията й, а зеленият цвят на скъпоценния камък напомняше цвета на очите й.
 Тя наклони глава, огледа образа и се усмихна. Жената в огледалото повтори движенията Й. Само след миг направи крачка напред и излезе от огледалото.
  - Имам само един въпрос, Пазителко... Защо на онази карта в библиотеката...
  - ...пишеше, че до дървото ще намериш Ключа? Помисли, Ани. Какво символизира ябълката? Как я наричаха всички в замъка някога? Не мога да ти помогна повече... трябва сама да стигнеш до отговора...
 Ани излезе объркана от стаята с огледалото... Какво всъщност символизираше една ябълка?
 Внезапно се сети за нещо, рязко се обърна, върна се по коридора, погали звездата на дървената врата и отново влезе в стаята. Отиде до огледалото и изрече:
 - Искам да видя себе си... съвършена!
 Облаците се завъртяха, рисувайки нежна картина... Две стройни тела, вплетени в едно, лежаха на леглото в спалнята... Един млад мъж с тъмноруса коса прошепна: "Обичам те, Ани...!"
 И тогава тя осъзна какво всъщност беше ябълката. Плодът на греха.

© Лейди от Лориен Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • М имаш много вярна интерпретация ,по отношение на збранения плод....Такава интерпретация са имали още Юнг ,Нидше ,Фройд. Но защо плода на греха трябва да е забранен при условие ,че е толкова сладък ? Харесвами стила ти за твоята възраст си си направо гений ,6 от мен !
Предложения
: ??:??