Тази случка е от паметната 2007г. Мой познат сподели, че в руския /бивш съветски/ културен център, на ул. Шипка в столицата, е направил изложба от свои снимки, правени в Москва. Покани ме да отида да ги видя в удобно за мен време. Той беше добър фотограф, а и исках да видя Москва през неговите очи. Така че приех поканата и още на следващия ден посетих въпросното място. Държа да отбележа една немаловажна подробност. Маниак съм на тема фенери и затова винаги нося със себе си едно специално фенерче, което ми е подарък от много скъпи хора. Може би то за мен е онова, което е била за Аладин вълшебната лампа. Фотоизложбата се помещаваше на партера. Такива бяха и указанията на приятеля ми. Влязох с решителна крачка и прекрачих прага на въпросната зала, която беше отворена. Вътре бе тъмно, но все пак съзрях по стените фотографии. В помещението нямаше никого освен моя милост. Присегнах се към най-близкия ключ за осветление и го щракнах. Но уви - тъмнината не помръдна. Пробвах и с другите ключове ...