По–добре пиян, отколкото стар
Взех мобилния телефон и набрах Боян.
- Пич, нещо ми е есенно. – казах, щом вдигна – В многоцветно настроение съм. Да вземем да заковем по няколко водки! Ей така! В чест на живота.
- Нещо много философски ми звучиш? – рече той – Да не си ковнал вече няколко?
- Не бе, пич! По трезвен съм от оператор на АЕЦ „Козлудуй”. Със сигурност и по–малко радиоактивен.
Боян се засмя и каза:
- Знаеш, че принципите ми не позволяват да откажа покана за маса. Къде ще осъществим мероприятието?
- „При Хени” ми изглежда перфектно.
- Там да е! Първият дебаркирал поръчва.
- Ей затова те уважавам. От две приказки схващаш сърцевината на проблема.
Излязох. Есента ме посрещна мека, като усмивката на дете. Цветна, като приказка и спокойна като будист. Бледото слънце срамежливо надничаше през прошарените листа на дърветата, като притеснителен ученик. Мирисът на издъхващите листа бе пометен от натрапчивия дъх на печени чушки, премесен със сладникава жилка на мармалад, който бабите забър ...