Щом стигна отбивката за вилата, Орвил Клодел даде ляв мигач и зави. Беше погледнал преди няколко секунди към насрещното платно и не бе видял да се задава кола, така че ударът, който последва, го изненада, меко казано. Един облечен в черни дрехи човек прелетя над смачкания калник и със страховито топуркане се затъркаля надолу по пътя.
На Орвил му трябваше половин минута да осъзнае, че е бил блъснат от моторист. Изхлипа от страх, докато излизаше от колата, която бе направо помляна от дясната страна. Човекът лежеше по корем на платното в страховито неестествена поза, с разкрачени крака и извит силно настрани гръб. Моторът му, който бе отхвърчал в канавката, приличаше на купчина желязо, като че ли само задната му гума бе останала непокътната.
Орвил извади телефона си и с треперещи пръсти набра номера на Бърза помощ. Осъзнаваше, че е много малка вероятността онзи да е жив, но бе длъжен да се обади. Гадеше му се от нерви. Спокойният му живот за секунда се бе обърнал с главата надолу. Тогава ...