По пътя към ада (1-ва част)

20 февр. 2012 г., 20:18

Проза

769 0 1

3 мин за четене

Стоян Антонов, 56 гoдишен охранител, привършваше смяната, оставаше му oще около час, направи една последна обиколка на обекта, който се намира до ж.п. линията. Профучава сутрешният експрес за София, вече е около 6 без 15, времето е мрачно, леко мъгливо и прикапва съвсем ситен и слаб дъждец, типично за края на октомври. Мрачни бяха и мислите на Стоян, Тяната както го наричаха колеги и приятели. Той имаше две дъщери, по-малката студентка по археология в София. По-голямата беше бременна с второ дете, 7-ми месец . И сега като баща се притесняваше, че трябва да търси и пари за избор на екип при раждането. Като разбрал, че е бременна, работодателят преди два месеца я уволнил. Зетят преди 6 месеца беше съкратен от работа. Тяната все пак имаше късмет да се пенсионира рано като военен пенсионер. Той беше служил в южен гарнизон, намиращ се в район, известен като "черния триъгълник", но дойде така наречената "реформа" - масово съкращение на армията и той се пенсионира на 42 г. през 1998г. Някои от неговите набори дори му завиждаха за пенсията, защото за тях пенсията беше в необозримото бъдеще и повечето изглежда няма да я доживеят. Тогава той не мислеше, че ще му се налага да работи на стари години.

Тяната очакваше след два дни да получи заплата и да прати пaри на малката дъщеря в София. Обзет от тревожните си мисли, излезе да подхвърли някоя друга огризка на двете кучета немски овчарки, които пазеха от двата края на охранявания район. Обектът е складова база на фирма "Скрап-металс". Наоколо се намираха складови бази и индустриални предприятия. Работата по охраната на обекта не беше лесна и безопасна, имаше няколко нападения и опити за кражба на железа от мургави сънародници, затова наскоро във фирмата бяха докарали и още едно куче-пазач. Тяната погали кучката Елза, която си имаше бърлога в съседство до неговия фургон. В 6.15 сутринта дойде смяната, размениха някоя друга приказка със сменящия го колега, направиха кратък оглед на обекта. Пожела леко дежурство на колегата си.

Удовлетворен, че смяната е свършила без произшествия и му предстоят два почивни дни, Тяната тръгна към автобусната спирка, която се намираше на 100 -200 метра от склада на "Скрап-Металс", но преди това трябваше да пресече ж.п. линията.

Ж. п. прелезът беше далече, но за пряко имаше една пътечка. Покрай линията беше обрасло с храсталаци, треволяци, шубраци. Всякакви боклуци се въргаляха, храстите се бяха окичили с шумолящи торбички като коледни елхички. Времето беше леко мъгливо, влажно, едва-едва се развиделяваше. Стоян се огледа, ослуша и набързо прескочи двете линии, но след това в канавката му се видя някакъв лежащ силует. В първия момент си помисли, че е някой клошар или някой пиян. Приближи се, видя окървавено лице на мъж, облечен в тъмно яке раздрано.

Отначало се стъписа. За втори път в живота си бе свидетел на тежко произшествие, но най-малко сега е очаквал да види това. Трябваше му по-малко от минута да осъзнае какво е станало. Имаше пострадал човек в смъртна опасност, едва се забелязваха признаци на дишане, беше в безсъзнание, окървавен. Разбира се, Стоян набра по мобилния телефон спешния номер 112.

Следва продължение
Всяка прилика с действителността е случайна

По пътя към ада (1-ва част)

Свързани произведения

Комментарии

Предложения