По пътя към другия

28 февр. 2010 г., 13:40

Проза » Другие

707 0 2

По завоите на времето диша любовта.

Криейки се от света, тя дебне хората,

докато не ги връхлети и разтърси.

По пътищата към другия има хиляди

дупки-страхове,

но мостът към сърцето му е винаги отворен,

когато не караш с превишена скорост.

Когато изтърпиш всички задръствания

и отровни изпарения, с които те обгръщат предразсъдъците.

Ако ли пък светофарът е червен, а сърцето е още топло,

натисни газта и наруши правилата поне веднъж, защото,

чакайки, може и да нямаш втори шанс.

Някой ще ти напише акт?

Да, но това не е нищо в сравнение с неподкупната полицайка-съвест,

която ще се изпречи на предното ти стъкло и ще забие чувства в мислите ти...

Спукаш ли гума - излез.

Надскочи егото си и тръгни пеш...

Може и да не стигнеш никъде,

но поне ще знаеш че си опитал...

slan4ogled (Радослава Антонова)

2011-06-13T15:15:47+03:00

Съгласна съм с Любка Христова! Поздрави на теб и на мъдростта ти!
Bastet (Любка Христова)

2010-03-08T11:28:00+02:00

Великолепно!Прозрение за вечните стойности на търсещия човек,за истината и пътят към нея!Имаш дълбок философски усет за света и неговото духовно измерение!Това е не само талант, това е дарба!Пиши!