Посветено на сестра ми
Помня пристигането на летището в Хавана и горещия, влажен въздух, който ме удари в лицето като от фурна. Въпреки това свикнах много бързо с жегата, влагата и обилните валежи в дъждовния период. Понякога се връщах от училище под поройния дъжд, за който не помага никакъв чадър. И тъй като е горещо, не се настива, просто пристигаш вир вода и се преобличаш. На майка обаче ѝ действаше много шокиращо всеки път като ме видеше мокра с ученическата чанта и пребледняла от умора и глад. Руската гимназия беше много трудна. Намираше се близо до Кинта авенида, в красива сграда на бивш манастир. Беше огромна, с вътрешен двор и открити коридори, защото тропическия климат го позволява. В двора имаше големи фикуси, такива дървета, които нямаха нищо общо с декоративните фикуси в българските домове. Не можеха и трима души да ги обгърнат, с богати корони от лъскави листа, които правеха плътна сянка и от долу пейки по които сядахме в междучасията и закусвахме руски сандвичи с шпроти и ...