Живял някога един индианец на име Джо. Той бил баща на момче и момиче и съпруг на Мериалън - дъщерята на прастария звездоброец Мерсион.
       Една вечер Джо, както стоял на прозорчето на палатката си, Мерисайн (така се казвало момичето), отишла при него да гледа звездите. Изведнъж тя забелязала звезда, която всяка минута променяла формата си и попитала баща си:
- Татко, коя е тази звезда?
- Не зная, миличка - отговорил Джо. - Попитай дядо Мерсион!
         Мерисайн и Джо попитали звездоброеца и Мерсион им обяснил, че тази звезда била наричана Алиос и че тя била пазителка на Полярната мечка. Който посмеел да се доближи до бърлогата и, моментално бил убиван с огнен лъч.
         Точно тогава се появил синът на Джо - Джиелисо. Момчето поискало да узнае за какво си говорят роднините му, но те не му казали.
         Всяка вечер Джо и щерка му наблюдавали звездите. Една вечер Мерисайн предложила на татко си да намерят Полярната мечка. На Джо му допаднала тази идея и рекъл:
- Мерисайн, кажи на майка си да ни приготви багажа, защото утре тръгваме да дирим Полярната мечка!
Радостно момичето изтичало при майка си и викнало:
- Мамо, мамо, утре заминаваме да търсим Полярната мечка! Татко каза да ни приготвиш багажа!
Въпреки че Мериалън не била много съгласна, разрешила на детето си и на мъжа си да търсят каквото им бе хрумнало. Приготвила им багажа и си взела довиждане с тях.
         Мерисайн и Джо рано-рано станали и веднага отишли при прастария звездоброец. Бащата му казал:
- Мерсион, аз и Мерисайн отиваме да търсим Полярната мечка.
Разтревожил се старецът за внучката си, помислил малко и рекъл:
- Джо, ще ти дам този ултравиолетов щит и тази сабя, с която ще можеш да се предпазиш от Алиос.
         Грабнал зетят щита и сабята и потеглил с дъщеря си на дълъг път. Те вървели, извървели много километри, най-накрая се изморили и решили да подремнат. Джо се загледал в звездите и видял в небето Алиос. Спомнил си, че звездата се намира точно над бърлогата на Полярната мечка и разбрал, че вече са наближили въпросното място.
         На другия ден те продължили пътя си, вървели и до късно през нощта, когато огнен лъч прорязал непрогледния мрак.
         Тогава Джо извадил сабята и ултравиолетовия щит, насочил ги срещу Алиос, огненият лъч се отразил и промушил сърцето на звездата. Тя избухнала, преместила се на юг и от нея се родило Слънцето.
         Тогава Джо и Мерисайн видели бърлогата и радостни влезли вътре, където намерили Полярната мечка. Надянали и юздите и тя за миг ги пренесла до родното им място.
        Щом Мериалън, Джиелисо и Мерсион ги видели, се затичали към тях, прегърнали ги, разцелували ги и ги благословили, а звездоброецът изпратил на небето Полярната мечка.