Eia (Росица Танчева)
436 13844
17 дек. 2016 г., 16:19

По залез... /за конкурса/ 

  Проза » Рассказы
981 3 7
3 мин за четене

     - Бих останала тук завинаги. По залез, при Голямата река…

     - Помниш ли водния поход?

     - Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…

     - Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, но опърничава девойка, най-сетне се подчини на силите ми и на моята посока.

     - Да, така беше. И тогава се влюбих в теб.

     - А аз просто се стремях да достигна другите лодки. Когато заплувахме заедно, в широк сал, едва тогава се успокоих. Уж съм мъж, а дотогава ме беше страх, признавам си… 

     - Помниш ли – в тези решаващи мигове ръцете ми, толкова слаби, бяха част от общата плетка?! Дланите ме заболяха да стискам околните две лодки, но чувствах, че ако ги изпусна, бурята ще ни запрати в кипящия си център, в окото си! Усещах, че гневът на халата ще бъде гибелен. 

     - Да, мила. Тогава заедно се борехме за живота, за бъдещето си…

     - Помниш ли? Пет лодки, една до друга, наредени в широк сал, а на всяка – двойка влюбени младежи!  

     - Ако бяхме се удавали, светът щеше да обеднее с толкова деца, с толкова надежди!

     - Най-важното бе да плуваме заедно, в екип, в невъзможен за обръщане сал, за да оцелеем, за да бъдем…

     - Крехката стабилност на нашата свързаност, крепяща се на нежните ръце на юнгите-девойки… и на твоите, мила… странно, но точно тя се оказа мостът, единственият преход към бъдещето ни!

     - Да… За учудване е наистина. А бях толкова слаба, с тънички като върбови вейки ръце…

© Росица Танчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Успех Роси !
  • Успех, Eia (Росица Танчева)!
    Хубава вечер!
  • Пер, слава Богу, че не всички говорят като твоите герои от "На тъмно".
    В "По залез..." героите ми са културни и възпитани хора.
    Илияна, благодаря!
  • "Крехката стабилност на нашата свързаност, крепяща се на нежните ръце на юнгите-девойки… и на твоите, мила… странно, но точно тя се оказа мостът, единственият преход към бъдещето ни!"
    Ехаа... Винаги съм се чудел има ли паралелна вселена, където се говори така. И има ли някоГО там. Оказва се, че има...
  • Успех! Любовта е такова чудо!
  • Благодаря, Рая!
  • Любов необяснима и... две ръце, които се държат. Хубаво е! Успех, Роси!
Предложения
: ??:??