Двамата вървяха по главната улица. Бяха излезли както всяка сутрин, когато времето позволяваше, да тренират. Редуваха бягане с ходене по все още безлюдните улици на града. Правеха това от много години насам, още преди да завършат спортната академия. И двамата тренираха лека атлетика, бяха състезатели по бягане на къси и дълги разстояния. Сега тя искаше да се откаже от активна спортна дейност и да стане помощник треньор. Проблемът бе, че в градчето имаше само мъжки отбор, а тя знаеше, че мъжете не харесват да ги тренират жени. Очакваше да има спънки и проблеми. Но въпреки това кандидатства за мястото и я одобриха.

Той също бе част от отбора и както винаги бе готов да я подкрепи.

- Знаеш, че не си сама в това. Каквото и да се случи, аз винаги ще съм до теб.

- Да, зная. И разчитам много на помощта ти. С другите няма да е така, но няма да се откажа.

- Не бих си и помислил, че ще го направиш.

Двамата продължиха да бягат надолу по улицата.

Боян бе подхвърлено дете. Родителите му го изоставили още като бебе пред дома на Преслава. И никой така и не разбра кои са те. От социалните служби се опитаха да ги открият, но безуспешно. Тогава родителите на Преслава предложиха да му станат приемно семейство и от социалните се съгласиха. Така Боян и Преслава израснаха заедно, учеха заедно, спортуваха заедно. И сега бяха неразделни навсякъде. И ако за Преслава Боян бе като брат, на чиято помощ винаги може да разчита. Рамо, на което винаги може да се облегне. То за него тя беше нещо повече от сестра. От няколко години бе влюбен в нея, но не смееше да ù признае чувствата си. Заболя го, когато започна да излиза със Станимир, друг състезател по бягане. Но тъй като си мислеше, че тя е щастлива с него, се примири.

Но сега се почувства длъжен да ù обърне внимание върху това, как приятелят ù ще възприеме новата ù длъжност.

- Мисля, че няма да му хареса – каза той – и ще се опита да те разубеди.

- Може би, но не можем да сме сигурни, преди да му кажем.

Боян бе сигурен, защото много добре познаваше Станимир, но не искаше да я разочарова.

- И все пак искам да те помоля нещо.

- Кажи. За какво става дума?

- Ако се опита да те разубеди, не се поддавай, моля те!

- Няма, но може и да не се стигне до там.

Докато разговаряха, бяха стигнали до цветарския магазин на леля им Кристина, майката на най-добрата приятелка на Преслава – Галина. И тя видя, че един от прозорците е отворен. Стори ù се странно, защото знаеше, че през нощта всички прозорци са затворени, а не ù се вярваше да са отворили магазина толкова рано. Пристъпи към вратата и видя, че е заключена. Боян се спря, за да я изчака и тя му показа отворения прозорец.

- Може да са забравили да го затворят – предположи той.

- Може. – Но в момента, в който го каза, погледна вътре и видя, че по земята има разпиляна пръст, а саксиите са разместени.

Бе прекарвала много време тук  с приятелката си и знаеше, че вечер оставят всичко в ред. Затова каза:

- Тук нещо не е както трябва. Нека да влезем, да видим.

- Не си го и помисляй! Да не искаш да ни арестуват за влизане с взлом?

- Но ние само ще видим какво не е наред и ще излезем, няма да пипаме нищо.

- Да, да. С тази разпиляна пръст ще оставим следи навсякъде. Преслава, точно сега не ти трябват проблеми. Не забравяй, че трябва да укрепваш позиции. Не се забърквай в неприятности.

- Но не можем да си тръгнем просто така. Не виждаш ли? Като че ли някой е влизал през прозореца.

- Дори и така да е, нищо не можем да направим, без да се замесим.

Говореше разумно, но тя познаваше тези хора от малка. Бе израснала в този магазин и не можеше да остави нещата така.

Боян го знаеше, затова предложи:

- Добре. Ти стой тук и не мърдай! Аз ще вляза, ще се огледам и ще ти кажа какво става. Разбра ли?

- Да.

Той влезе през отворения прозорец и започна предпазливо да оглежда наоколо. Внимаваше да не докосва нищо, за да не оставя следи. Точно когато стигна до мястото с разпиляната пръст, я усети зад гърба си. Трябваше да се досети, че ще го последва. Обърна се рязко.

- Какво правиш тук? Нали ти казах да стоиш отвън.

- Нищо не съм ти обещавала. Само потвърдих, че съм те разбрала.

Чудеше се дали да се разсмее или да ù се скара.

- Виж! – тя му показа мястото, където си личеше, че е имало саксия, но вече я няма.

- Вече го видях. – отговори той – А сега излизай веднага от тук, докато някой не те е видял.

- Ами ти? Теб също могат да те видят.

- Да, да. Излизай най-после.

Пресегна се да я избута към прозореца и за малко да събори една саксия. За да не падне, я задържа с ръка.

- Ето, че вече и следи оставихме.

- Май не ставаме за детективи, а. – на нея като че ли ù беше забавно. Но Боян изобщо не се забавляваше. Хвана я за ръката и я избута през прозореца. След нея излезе и той. Точно тогава чуха сирените на полицейска кола и побягнаха. Бягаха до края на улицата, като че ли продължават сутрешната си тренировка и след това се отправиха към къщи.

По-късно през деня разбраха, че от магазина е открадната саксия с много рядко цвете. Полицаите открили на мястото следа от обувка, но не уточнили каква и Боян се зачуди дали не е на някого от тях. Сети се, че не са си почистили обувките и отиде да ги почисти. Знаеше, че Преслава няма да се сети за това. Запита се, дали някой не ги е видял като прескачат през прозореца. Не трябваше да се забъркват в това. Преслава бе луда глава, но той трябваше да ù се наложи. Но му беше много трудно. Бе готов да направи всичко, което тя пожелае. Молеше се никой да не разбере, че и те са влизали в магазина.

След обяд Преслава се изправи пред мъжкия отбор по бягане и треньорът я представи. Отборът се състоеше от група млади мъже. Някои бяха на нейна възраст. Други по-големи от нея. Някои я познаваха. Други – не. Но всички, с изключение на Боян, реагираха. Кой по-остро, кой по-завоалирано, но всички бяха против. Смятаха, че мястото ù не е там. Станимир също мълчеше, но и той бе недоволен. Питаше се защо нищо не му е казала и защо изобщо е кандидатствала за мястото. Ако знаеше, щеше да я разубеди. Не желаеше жената, за която ще се жени, да работи с други мъже, да гледа всеки ден потни мъжки тела, да чува подсвирквания и подмятания. Той знаеше колко добре изглежда тя в спортен екип. Всъщност знаеше, че изглежда добре с каквото и да се облече. Бе сигурен, че и без дрехи също е страхотна. Все още нямаха интимна връзка, защото знаеше, че родителите ù са консервативни, но се надяваше скоро и това да стане. Желаеше я все повече и повече. Но за това си имаше Роса – едно момиче от крайните квартали. Роса не блестеше кой знае с какво, но ставаше за в леглото. Тя знаеше, че Станимир я използва, но се примиряваше, защото не се надяваше на нещо по-добро. Страхуваше се единствено да не забременее, защото знаеше, че тогава той ще я зареже окончателно. Самата тя бе незаконно дете. Дори не познаваше баща си. И не желаеше да свърши като майка си в мизерия с дете на ръце. Надяваше се, че един ден все ще се намери мъж, който да я поиска за жена. Знаеше, че това няма да е Станимир, но кой знае... Само че жена с дете няма никакви шансове. Затова внимаваше много. Той също внимаваше. Не желаеше да има деца от друга, а само от Преслава. Тя привлече вниманието му още в местното училище. Но започнаха да излизат в академията. И досега тя не бе поглеждала друг. Станимир имаше атлетично тяло, стегнато, с добре оформени от тренировките мускули. Имаше руса коса и сини очи. Много момичета си падаха по него и много бяха минали през ръцете му, преди да се спре на Преслава. Той знаеше как да очарова една жена, доста добре си служеше с думите. Не му липсваше и самочувствие. Смяташе, че е чест за една жена да е забелязана от него. Иначе бе от мъжете, които смятаха, че мястото на жената е вкъщи, да поддържа домакинството и да гледа децата. Такива бяха плановете му и за Преслава. Естествено, не беше толкова глупав, че да ù го каже преди брака. И ето сега това. Как ù бе хрумнала тази глупост. Ако дори му беше намекнала какво смята да прави, щеше да направи дори и невъзможното да не получи мястото. Но тя го постави пред свършен факт. Затова беше бесен, но реши да замълчи.

Треньорът се опита да привлече вниманието, но безуспешно и се отказа. Реши да изчака, докато се успокоят духовете. Тъй като обаче възраженията не спираха, Боян реши да се намеси. Излезе напред и застана между тях и Преслава. Отчасти, за да я предпази, отчасти, за да го виждат и чуват по-добре.

- За успеха на един спортист – каза той – от съществено значение са дисциплината и усиления труд. Вярно, че треньорът е този, който налага дисциплината и организира дейността, но сам по себе си той не прави от спортиста победител, ако самият спортист не дава всичко от себе си. Освен това мислех, че съм заобиколен от професионалисти, които не се плашат от предизвикателства. Тъй като досега са ви тренирали само мъже, ето ви сега изправени пред предизвикателство – треньор жена. Ще се откажете ли, или ще го приемете?  Аз лично нямам намерение да се отказвам, защото смятам себе си за професионалист, който може да побеждава както под ръководството на мъж, така и под ръководството на жена.

- Говориш така, защото Преслава ти е като сестра.

- Говоря като човек, готов да даде всичко от себе си, за да победи, без значение, кой му помага за това. Вие не искате ли да побеждавате?

Този път никой не се обади. Явно за момента всички се успокоиха, но Боян знаеше, че това е временно решение.

Преслава му беше благодарна за това, че се застъпи за нея. Но не ù хареса мълчанието на Станимир. Защо не се намеси? Защо не я подкрепи? Едно е да не му харесва длъжността ù, но друго да я защити пред останалите. Заболя я. Замисли се върху това, което ù каза сутринта Боян. Дали Станимир ще се опита да я убеди да се откаже? И дали държи достатъчно на нея, за да застане до нея, когато му заяви, че няма да го направи.

Нямаше много време да мисли за това, защото тренировките започнаха и трябваше да се концентрира върху работата. Със Станимир ще си поговорят вечерта.

Боян се захвана с тренировките, но не престана да наблюдава останалите. Бе готов да се намеси във всеки един момент, ако някой се опита да навреди по някакъв начин на Преслава. Бе в отлична форма и както винаги показа най-добри резултати. Това бе другото нещо, което не даваше мира на Станимир. Той се смяташе за непобедим и не можеше да си обясни, как другият винаги го изпреварва. Пък и тази защита преди малко. Тук като че ли се крие нещо повече от братска загриженост. И Станимир реши да наблюдава Боян по-отблизо. До края на деня не се случи обаче нищо нередно.

След тренировките всички се отправиха към съблекалните, за да се изкъпят и преоблекат, преди да си отидат по домовете. Станимир не си тръгна към къщи, а придружи  Преслава. Искаше да поговорят. Боян изостана малко назад. Не искаше да се натрапва. Но продължи да ги наблюдава от разстояние. За пореден път се запита какво харесва Преслава в тоя надут пуяк. Не вижда ли колко е ограничен и посредствен. Според него тя заслужаваше нещо много по-добро, но никога няма да ù го каже. Когато стигнаха пред дома им, той разбра, че нещо не е наред. Станимир беше ядосан, а Преслава объркана. Реши, ако нещата се изострят, да се намеси, но не се наложи, защото Станимир се обърна рязко и си тръгна. Боян се приближи и прегърна Преслава през раменете. Много пъти я бе утешавал, предлагайки рамото си да поплаче. Но този път тя не се разплака. Както винаги, се почувства по-добре от прегръдката му. Усети силата му и това ù даде кураж.

- Ти беше прав. Той иска да се откажа. Разсърди се, когато му казах, че няма да го направя.

Той знаеше, че така ще стане, но не искаше да я вижда тъжна, затова каза:

- Не се тревожи, ще му мине и ще се върне с подвита опашка.

И се оказа прав. Станимир се върна още същата вечер и се държеше, като че ли нищо не се е случило. Беше решил да смени тактиката. Ще се прави, че я подкрепя, а в същото време дискретно ще настройва другите срещу нея. Все някога ще ù писне и сама ще се откаже. Преслава се зарадва, че е променил отношението си и излязоха да отпразнуват назначението ù. Той се надяваше и на нещо друго. Смяташе тази вечер да се възползва от ситуацията и най-после да я вкара в леглото си. Но когато по-късно и Боян се появи в същото заведение, разбра, че надеждите му са напразни. И отново се ядоса. За пореден път се запита дали това, което изпитва Боян към Преслава, е само братска обич или е нещо повече.

Още когато ги видя да излизат заедно, Боян се усъмни в почтените намерения на Станимир. Затова по-късно реши да ги потърси. Не му беше много трудно, защото знаеше кои заведения посещават. Видя ги още като влезе, но се направи, че не ги вижда и седна при група приятели. Седна с лице към вратата, та когато си тръгнат, да ги последва и се намеси при нужда. Но това не се наложи. Станимир реши да не рискува. Затова като потанцуваха малко, изпрати Преслава до дома ù и си тръгна. Малко след това се прибра и Боян, но не ù се обади, а отиде направо в стаята си. На другата сутрин двамата отново излязоха да тренират заедно, но този път бягаха мълчаливо, всеки потънал в мислите си.

Проблемите започнаха на отборните тренировки. Отначало бяха дребни неща: кабърче в маратонката, лепило на подметките, камъни в раницата с екипа, изливане на всичката ù вода за пиене. Но върхът бяха паяците в шкафчето ù в съблекалните. Нервите ù бяха опънати до скъсване. И никой нищо не бе видял, нищо не бе чул. А Станимир дори не ù повярва. Смяташе, че си внушава. Само Боян я подкрепи отново. Обеща ù да следи другите, но и той не можа да открие кой стои зад тези дребни инциденти. Когато най-после си тръгнаха, Преслава въздъхна с облекчение. Но вкъщи ги посрещнаха с новината, че от полицията са ги търсили. Хора ги видели да тичат по улицата и ги посочили като евентуални свидетели за обира в магазина. Боян предложи да отидат веднага, за да няма недоразумения. По пътя се договориха той да говори, а тя само да потвърди казаното от него. Така и направиха. Казаха, че наистина са тренирали по същата улица, както и друг път, но този път били погълнати от разговора за треньорството на Преслава и не видели нищо подозрително. Тъй като нямаха причини да се съмняват в думите им, полицаите, разследващи случая, приеха показанията им и ги пуснаха да си ходят. Но Боян не беше спокоен. Знаеше, че рано или късно всичко ще излезе наяве. Вярно, че нямат нищо общо с изчезналото цвете, но самият факт, че са влизали в магазина, усложняваше нещата. Притесняваше го и намерения отпечатък. Не знаеше дали е от мъжки или от женски крак, дали е от маратонка или от друг вид обувка. И това го изнервяше допълнително. Знаеше, че ако се разбере за влизането им в магазина, те ще са първите заподозрени.

Когато същата вечер Станимир видя израза на лицето му, изтълкува съвсем погрешно ситуацията. Но, за да е сигурен в предположенията си, реши директно да атакува:

- Знаят ли родителите на Преслава, че храненикът им е влюбен в дъщеря им?

Изненадан, Боян се стъписа. Нима се бе издал по някакъв начин. Видял объркването му, Станимир разбра, че е на верен път, затова продължи:

- Как ли ще реагират, когато научат?

Боян реши нито да отрича, нито да потвърждава, но въпреки това каза:

- И така да е, какво те притеснява? Нали Преслава излиза с теб. И като заговорихме за това, чуй ме добре! Ако по някакъв начин я нараниш и разбера, че тя страда заради теб, ще си имаш работа с мен. Това е. Предупреден си! – и излезе от стаята.

Станимир го познаваше добре  и знаеше, че заплахите му не са празни приказки. Затова реши поне за сега да не споделя с никого подозренията си относно чувствата на Боян. Но се опита да настрои Преслава срещу него. Въпреки че не го показа, тя много се подразни от това. В следващите няколко дни си даде сметка, че без да иска сравнява двамата и везните се наклоняват в полза на Боян. Даде си сметка колко добре се чувства с него. Колко много неща споделя с него. Как понякога се разбират дори без думи. Започна да се вглежда по-често в него и установи колко много положителни качества притежава той. Това ù отвори очите за някои от недостатъците на Станимир. Започна леко да се дистанцира от него. Оправдаваше се с усилените тренировки за предстоящото в края на месеца състезание и с не доброто отношение на отбора към нея. А напрежението растеше все повече и повече с наближаване на състезанието. Всички бяха изморени и изнервени. На една от тренировките, когато Преслава се опита отново да им обърне внимание на техниката на бягане, един от състезателите се обади:

- И аз зная някои техники и с удоволствие ще ти ги покажа. – и придружи думите си с неприлични движения на ханша. Всички се разсмяха. Само Боян и Станимир останаха сериозни. Но докато Станимир се ядоса на Преслава, защото смяташе, че тя е провокирала репликата, то Боян застана твърдо зад нея и отново я защити.

- Ако още някой подхвърли подобна реплика, ще си събира зъбите по земята – каза го тихо, но твърдо и всички разбраха, че не се шегува. Затова никой не каза нищо повече. Продължиха да тренират мълчаливо.

Тази вечер Преслава си тръгна с Боян. Станимир не пожела да я изпрати. Преди да си отидат в къщи, двамата се отбиха в дома на Галина. Искаха да научат има ли нещо ново за обира в магазина. И за тяхно най-голямо облекчение разбраха, че крадецът е хванат. Направил го един младеж, който искал да впечатли приятелката си, като ù подари рядко цвете, но тъй като било прекалено скъпо, решил да го открадне. През деня се завъртял в магазина, уж че разглежда и без да го види някой, залепил дъвка на прозореца, така че да не се затвори добре. Собствениците явно са бързали вечерта и не са обърнали внимание. През нощта младежът се върнал, но тъй като се страхувал някой да не го види, бързал и разпилял пръстта. На другия ден, когато приятелката му получила цветето и разбрала за кражбата, се досетила какво става. Искала да върне цветето веднага, но тъй като магазинът останал затворен два дни, заради разследването, го върнала чак сега. Така всичко се изяснило. И тъй като цветето отново бе в магазина, собствениците решиха да не повдигат обвинение.

Боян се зарадва, че има един проблем по-малко. Но още го притесняваха думите на Станимир за чувствата му към Преслава. Ами ако каже на някого. Ами ако самата Преслава разбере, какво ще стане тогава. Ще трябва да напусне дома им и да замине. Как ще я пази тогава. Реши да следи Станимир. И една вечер разбра за връзката му с Роса. Каза му го и от тогава двамата вече враждуваха открито. Съперничеството им се пренесе и на пистата. Всеки се стремеше да изпревари другия. Но тъй като Станимир все не успяваше да се наложи с бягане, реши да покаже на Боян, че Преслава е само негова. Стана още по-мил и внимателен с нея, когато другият бе наоколо. Целуваше я, прегръщаше я, говореше ù нежни думи. Дори спря да се вижда с Роса. Преслава се чудеше на какво се дължи тази любвеобилност, но тъй като бе свикнала с него, а и още не бе решила докъде ще стигне връзката им, му позволяваше да се държи така с нея.

Боян се досети, че Станимир го провокира, затова не показа с нищо, че му е неприятно. Въздържаше се и заради Преслава, защото мислеше, че тя обича Станимир. А тя бе все по-объркана. Не знаеше какви са чувствата ù и към единия, и към другия. Затова не предприе нищо, а продължи да се носи по течението.

Дойде денят на състезанието. Спортистите загряваха на пистата. Имаше участници и от други отбори. Треньорите им даваха последни напътствия. Преслава реши, че няма работа при тях, затова зае мястото си на треньорската скамейка. Бе сигурна, че Боян ще победи и това я караше да се вълнува. Знаеше, че и Станимир участва, но неговото участие не я вълнуваше. Изведнъж си даде сметка, че не изпитва никакви чувства към него.

Точно преди старта Станимир погледна Боян и му кимна с глава към Преслава. Като че ли му отправяше предизвикателство. Нещо като споразумение. Който стигне пръв до финала, той ще спечели Преслава. А другият ще се оттегли. И Боян прие. Знаеше, че ще спечели двубоя, бе уверен в силите си. Не знаеше обаче как тя ще приеме всичко това. Как ли ще реагира, когато ù разкрие чувствата си? Ами ако се шокира и го отблъсне. Какво ще прави тогава? Е, ще му мисли, когато му дойде времето.

Преслава така и не разбра за мълчаливата им договорка. Тя бе навела глава и мислеше за чувствата си. Когато състезанието започна и Боян се откъсна напред, си даде сметка, че той е човекът, когото обича. Натъжи се, защото не знаеше как той ще реагира на чувствата ù. Реши, че не може да остане до края на състезанието. Няма да може да го погледне в очите, без да се издаде. Затова бавно се изправи и си тръгна.

На Боян му оставаха финални метри до победата, когато я видя да напуска мястото си. Реши, че е разочарована, защото Станимир не печели  и затова си отива. Заболя го. За какво му е тази победа, ако губи най-важния човек в живота си. Леко забави темпо и остави Станимир да го мине. Макар да знаеше, че е по-бърз, продължи да бяга след него до финала. Заслепен от собственото си его, Станимир не разбра, че спечели благодарение на Боян. Толкова бе опиянен, че най-после е успял да го победи, че не забеляза какво става около него.

Отдалечавайки се, Преслава погледна за последен път към пистата и видя всичко. Закова се на място. Защо Боян направи това? Защо отстъпи победата на Станимир? Реши, че не може да си тръгне, без да го попита. Видя го, че се отправя към изхода и реши да го пресрещне. Той си мислеше, че вече си е отишла, затова се изненада, когато я видя. Тя го погледна в очите и го попита директно:

- Защо го направи?

Той се смути. Значи бе разбрала, че нарочно е отстъпил. Какво да ù отговори? Тя повтори въпроса си:

- Защо го направи? Кажи ми!

И той реши да ù каже истината.

- Защото те обичам и искам да си щастлива. И ако затова трябва да отстъпя победата си на Станимир, нека да е така. Върви при него. Той те чака. – и понечи да си тръгне. Но тя го спря.

- Как ме обичаш? Като сестра или... – не се доизказа, но той я разбра.

- Преслава, моля те, нека не водим този разговор сега.

Но тя не се отказа.

- Трябва да зная! Кажи ми! Моля те!

- Обичам те като жена, не като сестра. Но зная, че ти обичаш Станимир, затова си тръгвам.

- А ако грешиш и не Станимир е човекът, когото обичам. Какво ще правиш тогава?

Той я погледна озадачено. Винаги бе вярвал в това и сега не знаеше какво да мисли. Ако не обичаше Станимир, в кого бе влюбена тогава? Не я бе виждал да излиза с друг. Но осъзна, че тя още чака отговора му, затова каза:

- Ще направя всичко възможно да си щастлива с човека, когото обичаш. Който и да е той. Дори и да ме боли от това.

- Тогава няма да ти е много трудно,– тя се засмя – защото този човек си ти. Обичам те, както никога не съм обичала Станимир. И понеже не знаех как да ти го кажа, реших да си отида.

Не му трябваха повече обяснения. Грабна я, вдигна я във въздуха и се завъртя с нея. След като я остави обратно на земята, я целуна нежно и продължително. Точно така ги видя Станимир и в един миг разбра кой всъщност е истинският победител.