Може би има дни, някой дни, малко дни почти ги няма, но все пак ги има...

В които

може би малко, почти не, но все пак да,

ми липсваш безумно...

И искам те, и после не, обичам те и веднага те намразвам!

Как, какво, защо не питам.

Но знам, че не искам да зная какво стори с мен...

Взимаше, даваше, по-малко, отколкото заслужих,

По-малко, отколкото исках,

По-малко, отколкото можеше,

По- малко, отколкото трябваше!

Докато цялата ме ограби и нищо не ми остана.

Взе ми мен, теб от мен също взе си обратно,

Защото няма те в мен, с мен, до мен – НИКЪДЕ! ! !

И може би някак си, някога, някъде...

Имаше някои, малко, почти ги нямаше, но все пак ги имаше...

Моите мечти, моите илюзии, моето ТИ, което всъщност не си!

Но и така те желаех, понякога, малко...

И така те обичах, може би... дали?

Кое всъщност обичам - което си или което не си?

Хах... странно, объркано, малко глупаво, малко истинско, много фалш!!!

Малко от теб, срещу много, а може би всичко – от мен.

И ни пазех в нас, за да ми отнемеш и нас...

Нека горя, а аз май изстивам,

По мъничко губиш това, дето го имам

към тебе, към мене, към нас!

След ден, след минута, малко повече – час...

Още дъх, още малко и ще те издишам

И дишам, и дишам и май се замаях...

Издишам и вдишвам - ОЩЕ СИ ТУК.

Май повече тебе поемем, отколкото друг, отколкото въздух

... Или някой пък звук.

Време е, тръгваме, тръгвай нанякъде!

Не, не към мене, нататък, навсякъде!

Не тук, стой там, не там, върни се!

Не... излъгах, не - отиди си.

Не се връщай, мен за тебе тук ме няма! Остави ме, остави ме - ИЗМАМА!

И още една, още по-голяма:

Че те обичам!

Лъжа лъжата и мене си лъжа, а теб те обичам!

Обичах, обичам, ще обичам обичан, обични...

Какво? 

... полудявам... полудях.

Кое не разбрах?

Че ме искаш само за тръпка,

За страст, за приключение.

Имаш ги винаги, имаш го – съмнение.

В теб?

За мен?

Че ме губиш – нали? Губиш ме  - не.

Грешиш, как СГРЕШИ,

ТИ МЕ ИЗГУБИ ОЩЕ ПРЕДИ.