“Ода на глупако”
“Под сенкята на капата”
Пишат, че този де – бюрократо – бил от века. Де бре, яз сум си от памтивеко! Ке субереме, па че се сберем – те го целио свет.
Нищо не ми е свидно, само дека ще си дам акъло, дето що си требе и да му го налееш на човеко, па друго ти не требе! И сум си язе “венецо на творецо”, па нека ми е зле. Акъло ти не фела, ама инак си добре.
Ни ти некой уйдисва, ни и е на сърцето, сал си гледай коремо и кефо, па нека си дуа ветрецо. Ни ти таквиз удисвала – опери, нем ти веснико, кам ти художество – дръж си що ти курдисат, инак си и без друго насметен, та и одурдисан. Я си викам тъй, нема друо да бъде, па да мисли магарето!
Епа съм учил, епа съм патил, епа съм слушал, еднъж ли мислил, ама нахал. Кефо на шефо, па да ти е подредено – те ти живото. Туй що са идеале, мидеале -тинтере минтере – прати го по пустото, та да му дойде густото! Па да не думам – ке връвим со моето. Речеш – глупав си. Кам що съм глупав – тизе си тъп. Що си мориш телото да пишеш – мене ми ...