ПОДАРЪКЪТ НА ФОРТУНА
Работният ден беше свършил преди час, но тя приключи със служебните задачи едва сега, оправи тоалета си, облече се, заключи офиса и излезе. Отпред, срещу входа, до тротоара, облегнал се на спрял автомобил, пушеше млад мъж. Тя го погледна бегло мимоходом, както правеше напоследък, когато някой й се стори подозрителен и се запъти към мястото, където паркираше колата си. Чу, че мъжът тръгна след нея. Минувачите не бяха много по тази улица, затова стъпките я разтревожиха. Безпокойството я сграбчи веднага. Боеше се, макар че той беше сам и не беше проблем при необходимост да се справи с него. Не искаше да се налага. Стъпките забързаха. Настигаха я. Тялото й се стегна, тя се обърна внезапно и, неочакващ това, забързаният мъж се блъсна в нея лице в лице.
- Извинете... съжалявам... но Вие... - заоправдава се объркано.
- Какво искаш? - въпросът й прозвуча рязко, ядосано, почти грубо, но не уплашено.
- Аз... наистина не исках... т.е. исках... само да поговорим.
- Познаваме л ...