РАЗКАЗА Е ПРЕВЕДЕН И КАЧЕН ОТ САМИЯ АВТОР!
Когато се събудих в онзи ден, вече усещах, че нещо не е наред. Въздухът беше пропит с нещо неуловимо, което караше сърцето ми да бие по-бързо, сякаш предчувствието за беда ставаше осезаемо. Градът, винаги шумен, днес изглеждаше безжизнен. Хората, обикновено забързани по своите дела, сега се движеха бавно, сякаш под невидим товар. Погледът на всеки беше насочен надолу, а разговорите, ако изобщо възникваха, бяха кратки и приглушени.
На централния площад стояха машини — огромни, черни, с метални щипки, наподобяващи паяци от старите фантастични филми. Но това не беше фантастика. Това беше реалността — жестока и неумолима. Никой не знаеше какво правят тук и откъде се появиха, но едно беше ясно: тези машини промениха всичко.
Тогава работех в стар завод в покрайнините на града. Някога там се произвеждаха автомобили, но сега беше просто огромен склад с ръждясал метал и изоставени машини. Работата не стигаше, храната беше малко, но най-лошото беше усещ ...