18 июн. 2008 г., 10:25
1 мин за четене
Меко, уязвимо, приятно... Докосваш ме сякаш копринен воал минава по тялото ми. Леглото се люшка от възбуда. Сякаш море леко погалва с вълните си цялото ми лице и отново и отново ме поклаща. Моите ръце леко опипват твоите влажни устни. Целият изтръпвам. Постепенно възбудата расте. Ударният екстаз ме кара да поклащам от наслада глава и да искам още и още... Чести приятни движения облекчават моята физическа нужда. Вече няколко часа максимално, педантично разбулваш всичко любовно (поне за мен). Чувствам, че идва краят... последни пулсации, докато свърша. Сърцето ми от тик-так-тик-так премина в шеметно "тик-така-така-тик-тик-така...". Изпразних всички крейзи мисли... дори не сънувам. Поклащането става все по-бързо. Тялото ми усеща невероятен прилив на тиха емоция. Всеки мускул от него се отпуска... Свършвам... няма време, а искам още. Не усещам умората, ти продължаваш да се подрусваш... Главата ми се отпуска, ти не спираш да ме друсаш... цяла декада хормони ме напуснаха... Сутринта е вълшеб ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация