29 мая 2008 г., 21:33

Погребален блус 

  Проза
2917 0 2
   Спри всички часовници, изключи телефона. Накарай кучето да спре да лае като му дадеш сочен кокал. Приглуши пианото със заглушен барабан. Изнеси кафето и пусни опечалените да влязат. Накарай самолетите да кръжат над нас и да чертаят на небето съобщението: "Той е мъртъв." Сложете черни шалчета на белите вратове на обществените гълъби. Накарай регулировчиците да носят черни пуловери.
    Той беше моят Север, моят Юг, моят Изток и Запад. Моята работна седмица и моята неделна почивка, моят обед, моят полумесец, моят разговор и песен. Мислех си, че тази любов ще бъде вечна, че ще продължи до край... Грешах...
    Звездите не са нужни сега - изгонете ги до една. Скрийте луната, махнете слънцето. Пресушете океана и отсечете горите. Отсега нататък нищо няма да свършва добре...!

© Арвен Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хей не гони луната и звездите.. по тях лесно би могла да се упътиш, винаги има добър завършек, не зависимо колко далеко е той.. Хареса ми.
  • Да,никога повече...
Предложения
: ??:??