Пожарррр... Пожаррррр... Пожаррр... Навсякъде има пламъци, всичко гори, а в него горя и аз. За миг изчезвам, все едно никога не съм била тук, а с мен изчезват мечтите и надеждите ми, изчезва всичко познато, а дори и непознатото... И изведнъж се събуждам, цялата обвит в малки капчици, а от очите ми, като реки се стичат една след друга сълзите. Но къде е този пожар, защо присъства постоянно в сънищата ми? След като се събудя, дълго време лежа в леглото и си мисля: ами ако утре не се събудя или пък ако сънувам, че сънувам? Не разбирам какво се случва около мен, времето сякаш минава по бързо от всякога, а аз дори не разбирам, че е минало... Всичко, което преди съм мислила, че познавам, се променя, а аз мисля само за онзи тайнствен пожар, който се появява, когато заспя. Вече ме е страх да си затворя очите, защото, затворя ли ги, знам, че пак ще се озова по средата на нищото и всичко ще е в пламъци, и отново ще боли. Тези непрестанни пламъци ме накараха да си сваля маската, която носех за пред хората, накараха ме да бъда себе си и да спра да се правя на това, което всички искат да виждат. Преди не виждах отражението си, когото погледнех в огледалото, не виждах дори сянката си, защото ги нямаше, а сега виждам не само себе си и сянката си, а започнах и да усещам душата си. Имам чувството, че след всеки пожар се възраждам от пепелта, имам чувството, че се прераждам и откривам нещо ново, но на каква цена??? Дали цената, която плащам, е да загубя нещо старо, което дълги години се е криело дълбоко в мен и просто е чакало момента, когато прожекторите ще се спрат върху него и то ще излeзе, за да изиграе първата и най-важната роля в живота си и после отново да се оттегли, да изчезне бързо от сцената на живота, а зад него да се чува само ехото на аплодисментите? Този пожар ме научи, че дори малките неща в живота са важни, научи ме още, че това, което имам, не е просто, ей така дошло, а някой е вложил част от душата си в него, за да го имам аз сега. Лесно е да бъда като другите, лесно е да се предам и да се опитам да загася пожара с цената на всичко, но е трудно да изляза от него невредима, без да загубя дори капка от мен самата. Повечето хора биха избрали лесния път, но на мен ми харесва трудния, огънят, който бушува около мен всеки път, щом затворя очи, ме научи, че това, което изглежда най-лесно всъщност е по- мъчително и никога няма да изпитам такава радост, каквато ще изпитам, ако мина по трудния път... А сега мисля, че е време отново да легна и да заспя, но дано този пожар вече го няма, дано най-сетне съм разбрала какво е посланието му, ако ли не, просто ми стискайте палци...
© ЛиВ Все права защищены