Добре, че преди време бяхме циментирали пред голямата врата нещо като площадка, от мързел за да не тесам редовно тревата пред нея. Отключих, заключих, работи. Смазах пантите и бравата на малкото крило на вратата и оставих малко открехната.
Селски двор, все има работа. Пооправих маркучите на капковото напояване, помпата замърка.
Оправих вадите на лозето, от другата помпа насочих водата по редовете . докато почивах оправих ямките на дърветата.
Тялото ми лъщеше потно и солено, късите ми панталони бяха впити по мен от избила пот, краката в цървулите жвакаха в кал. Като ме видеше в такъв вид, преди мама все се смееше '' Какви сте ми инженери с баща си, само сте за едни дълги текезенски редове с царевица.''
- Еха, браво бе - сепна ме гласът на Калина - Наблюдавам те от 10-15 минути, ти си като Катерпилар бе,... даже водата ти излезнала.
Погледнах я. Забрадена, широка бяла риза, 3/4 панталони, чорапки и гумени галоши. Държеше кошница, вътре няколко кутии, краставици, домати, стъклено шише.
- ...