25 февр. 2025 г., 13:58  

Пожелай си самота 

  Проза » Рассказы
130 0 2
6 мин за четене
Беше се оженил късно, без никога да е мечтал за семеен уют. Жена му, красавицата Татяна също не бе първа младост и бе прекарала годините си досега в преследване на всякакви удоволствия. Изглеждаше уморена от преживелиците си, искаше да прегърне своето бъдещо дете и вече с успокоена душа да се кротне като доволна домакиня. Без никога да са заговаряли за страст и вечна любов, той ѝ подари годежен пръстен по време на една разходка покрай пеещите фонтани, Татяна го прие, не се изненада, както престорено се изненадват някои застарели госпожици удостоени с тази чест. Вместо това си призна„ Очаквах по- голям пръстен“ Наследил достатъчно пари и имоти от починалият си баща Милош никога не бе изоставял обичайното си битие на безделник, женитбата не го развълнува, той не се разтрепери от внезапно сполетяла го любов и не му се наложи да променя никой от навиците си. Без да е бил прелюбодеец и да е преследвал сношения във всяко общуване с жена при едно от скучните им забавления в семейната спалня Т ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Дончев Все права защищены

Предложения
: ??:??