Какво си ти за мен? Труден въпрос. Може би трябва да се запитам кой ми е първия спомен от теб. Моментът в който съм те видял за пръв път. Не си спомням, но помня твоите очи. Очи които гледат с недоверие, но също така могат и да бъдат топли. Навярно това е нещото което те е направило по-различна от другите, а те нямаха особено добро мнение за теб. Казваха: „Тя е ...”, „Не се занимавай с нея ...”, „Не е добра ...” и най-интересното е, че ти каза същото, а именно „Аз съм лоша”. Приех го с насмешка и ми стана още по-интересна. Получи се така, че започнахме да се виждаме често, да говорим, да споделяме. Започнах да си мисля все по-често за теб, кога ще те видя, дали ще се чуем днес. Започнах да си фантазирам неща, които са забранени. От нашите срещи ми оставаше спомена за някое случайно докосване и за твоя поглед и очи, които грееха. Нещата за мен започваха да стават объркани. Ти ми даваше противоречиви сигнали. Мислите, които ме изпълваха не водеха до никъде, но знаех, че когато съм с теб ...